Изграден през 30-те години на XIX век като духовно средище на българската общност. "Аргат клиси" (църквата на аргатите) е реакция срещу гръцкото духовенство в града и подигравките, които българските енориаши са били принудени да търпят. Хайтов разказва история, която описва случка на отказано причастие от страна на гръцки свещеник към български енориаш, под предлог, че "Мустаците му са много дълги и ще се похаби комката".
Храмът е построен с доброволен труд и средства, като немалка сума дарява и богат турчин, който давал работа на много българи.Близо половин век, храмът е бил арена на борби за духовно надмощие между българи и гърци, докато българската общност трайно извоюва своята духовна свобода и независимост.
Храм Свети Атанасий се намира на възлово място в града. Тук е оформено кръгово кръстовище, което пренасочва трафик към Пловдив, Поповица, Садово, Първомай, Кърджали и Смолян. Така да се каже "сърцето" на транспортната инфраструктура.
Дълги години свещеник в храма е отец Александър Тонев. Обичан от целия град, достолепен, изключителен изповедник и организатор на енорийския живот.
