"Сградата с орела" - арх. Стоил Стоилов (неиздавани записки, 1989 г.)

Години наред в нашите градове строежите не стихват. Нямаме селище без нов център. Наред с общественото строителство, като гъби никнат жилищни квартали, комплекси и отделни жилищни сгради. Строежи много, но като че ли не можеш ги различи. Посивяха градовете ни с това едро и дребно строителство. Посърна и Асеновград. Загуби аромата на възрожденско селище. Загубиха се редица архитектурни ценности и паметници на културата. Не съхраняваме както трябва и това което ни е останало...

Асеновград, кой би могъл да си го представи без сградата на "орела". Така е улегнала в центъра на града тази оригинална постройка. Така типична за следосвобожденската ни архитектура и така характерна за силуета на града ни...

В едно с Метоха на Бачковския манастир те са неповторими - останали ни Станимашки ценности.

Изградена е през 1932-33 година от чаушовските (добростанските) майстори Атанас Бушев, Сандю Джангозов, Димитър и Запрян Радеви и др. Това е 4 етажна жилищна сграда с магазини, която спира погледа ни от центъра към диплите на Родопа.

В първия и втория етаж днес се разполага Д.П. "Валентина"*. Трети и четвърти етаж са били жилищни, а сега са канцеларии на Об. Н. Съвет, с приблизителна застроена площ от 140 кв.м. Влиза се от изток през странична стълбищна клетка. Около обширен салон са подредени останалите помещения и стаи.

Изпълнена е от железобетонен скелет, който носи шест еркера и четири железобетонни плочи Над покривната плоча е кацнал орел с разперени криле, който е дал и името на сградата.

В архитектурно отношение освен съвременен характер, тя носи и белезите на възрожденската ни архитектура. Външната и мазилка, добре изпълнена и поддържана е декорирана с рамки около прозорците и подпрозоречни корнизи и други архитектурни елементи. Жизнерадостно дооформя центъра на града.

Сградата е бивша собственост на фамилията Павел Боеви, известни търговци, предимно на вина и ракия. Станимашка фамилия, която е имала собствена винарска изба. "Орелът" е изграден по проект на бай Боян Чинков - известен архитект от Пловдивската архитектурна школа. Той е възпитаник на прочутата Берлинска политехника. Роден през 1899 година в село Славейново - Смолянско.

* Има се в предвид времето, когато е писана статията - 1989 година. 

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ