Конкуренцията между станимашките адвокати

В последните години някои хора се опитват да ни убедят, че конкуренцията е нещо ново, което тепърва ще се развихря в нашата страна. Ако разгърнем вестниците от началото на миналия век, ще се убедим, че и тогава е имало такова нещо, и то в доста оригинална форма.

В началото на бурния XX в Станимака е имало сравнително малко адвокати. Това обаче не им попречило да си съперничат и да търсят начини за привличане на повече клиенти, защото в крайна сметка "всичко опира до парата". А като няма клиенти, няма и пари. Още през лятото на далечната 1905 г. защитниците на закона наемали млади момчета за тази цел.

Някои от тях били завършили начално училище, други-прогимназия, трети са били и без образование. Та тези копои, както ги наричали тогава, посрещали хората на улицата, хвалели своите господари адвокати, настоявали да влязат в канторите им, за да се убедят в правотата на думите им.

Конкуренцията между тези младежи била жестока - често се стигало и до бой, защото им се плащало на парче. Като най-старателен се очертал Костаки - синът на бакалина Запраиди, мъж, известен в своя бранш. Но и синът му трябвало да изкарва сам прехраната си - такава била педагогиката на бащата. Това момче било хубавко, накипрено, винаги облечено с нови дрешки. Пуснал даже мустаци, за да изглежда по-авторитетен. Той работил в началото на улица "Търговска".

Един ден вниманието му било привлечено от млада, но солидна дама, добре сложена. След като я поканил да влезе в кантората на работодателя си Василаки Ангелов, тя тутакси хлътнала през вратата. Престояла там повече от час. Когато излизала от кантората била със зачервени страни и си оправяла полата. Младежът не обърнал внимание на това.

Вечерта той поискал възнаграждението си и останал силно раздразнен, че не му се плаща работата за въпросната дама. Недоумявал защо това се случва. Адвокатът троснато му отговорил: "Глупак! От тази дама не само че не взех пари, ами и дадох. Друг път внимавай кого водиш!"

Иди ги разбери тия господари!?