Шофьорът Митьо Пиронката - прочут асеновградски зевзек - Харалампи Станчев

Дълго време шофираше стари, ремонтирани общински камиони "сбирщайн". Извозваше предимно строителни материали за общинските обекти. Веднъж проверяващите го спират с товар тухли пред стръмна пловдивска улица.

- Дай ляв мигач - казват му те.

- Гей, я нямам спирачки, а вие ми искате мигач - казал по родопско-станимашко наречие добродушният бай Димитър.

Взели му шофьорската книжка и му казали да продължи. Но той слязъл от кабината и отговорил: "Я без книжка не карам, вземете ми камиона, но още утре ще си върнете и него , и книжката ми, щом кажа на шефа. Тогава може и наказание да си изкарате".

Катаджиите погледнали стръмната улица, помислили, па отсекли: "Вземи си книжката и карай, но умната..."

Друг път кметът викнал в кабинета си нашия добряк и още от вратата му рекъл: "Митьо, слушам че правиш черни курсове. Возиш на приятели пясък и баластра..."

- К'о ра другарю председател, вярваш на тя партянки - отговорил моментално обвиняемият. - Ти да знаеш к'во я слушам за тебе, че преселниците от Паничково ти бутали по златна лира, ама я вярвам ли им !?...

- Отивай да си гледаш работата, ама умната... - заключил набързо градоначалникът.

В началото на поредното лято общинският кмет издава писмена заповед за промяна работното време в Съвета - сутрин от 7:30 ч. до 12:00 ч. и от 13:30 ч. до 17:00 ч. В същата се пояснява, че се забранява полагането и заплащането на извънредния труд. И както му е редното депешата завършва с традиционното: "Настоящата ми заповед да се доведе срещу подпис до знанието на всеки работник и служащ на Съвета".

Подписал се и бай Димитър. На другия ден трябвало спешно да докара от Пловдив тухли за един общински обект.

Тръгнал сутринта много рано, но като пристигнал в "Тракия", видял, че е изпреварен от нощуващите тук смолянски коли.

На връщане със скъпоценния товар Пиронков чува 12-те удара на часовниковат кула точно пред моста на Асеновград. Спира. Слиза от кабината и тръгва за обяд вкъщи. Точно в 13:30 ч. пали колата и тръгва за обекта.

Кметът научил за това "стриктно" изпълнение на заповедта и отново викнал нашия човек. Макар и ядосан, учтиво го запитал защо така?

- Я вчера се подписах под заповедта и за работното време и го спазвам, за да не бъда наказан - казал кротко шофьорът.

- Отивай си и от мен да знаеш, че тази заповед не се отнася за теб - вежливо казал градоначалникът и тихо си казал "То Сталин не можа да се оправи с вас шофьорите, та аз ли..."