Св. Василий Велики е храм-параклис към разрушения през 60-те години храм Св. Марина. Той датира от XVII век, изцяло разрушен и опожарен от кърджалиите.
Възстановен от своите енориаши, като това се случило на 29 май 1859 година. Това става ясно от мраморната плоча, иззидана отдясно на входа.
Арх. Стоилов споменава за намиращата се на стената на външната лява част на храма зазидана майсторска плоча, с релефни арабески с размери 0.80/0.50 м, които идентифицира като останки от старата църква.
Параклисът се намира срещу камбанарията на разрушеният храм, към чиято енория е бил. Еднокорабен, едноабсиден, покрит с полуцилиндричен свод. Дебелината на стените е 1 метър. Прави впечатления оскъдната светлина, която прониква вътре, поради липсата на големи прозорци.
Камбанарията е на мястото си за спомен от вече несъществуващия храм Св. Марина, съборен през 1962 г. Висока е 14.50м. Специфична по градеж, зидана изцяло от камък и варов (станимашки) разтвор, монолитна, ведно със стълбището до камбаната. Кулата има квадратен план. В приземието е 3 на 3 м. Нагоре от 3-я етаж преминава в осмостен. Увенчана е с купол, който се носи от 8 стройни дъбови колонки и свързани сводове. Куполно кулата е покрита с ламаринена обшивка. Фасадата е хармонично-естетична и е близка по форма с тези, описани по-горе. Измазана е външно с бяла варова мазилка, примесена с чоп. Осветление получава от няколко амбразури.
В храм-параклис Св. Василий се намира най-голямата икона на Св. Харлампий в цялата Асеновградска духовна околия. Цялата икона е сребърен обков - ризница. До 1960 година иконата, както и целият иконостас са били в храм Света Марина, но след неговото разрушаване са били преместени тук.
Таванът и стените са изцяло изписани със светци, пророци и картини от Стария и Новия Завет.
 |  |  |
