Спомних си за годините, в които бях студент в Богословския факултет в София. Учих задочно и използвах всяка възможност да съм в храм Храм Света Богородица Благовещение - Рибната, за да мога практически да уча църковно пеене, литургика, богослужение, християнско изкуство. Тогава отец Тодор служеше там.
Хорът, ясния тембър на "Поп Тошо", както с умиление го наричаха енориашите, мистиката в храма и особеното усещане за сакралност на мястото бяха нещо, което прескачаше границата на реалното и потъваше в обятията на духовното изживяване. Беше невероятно.Отец Тодор вече е в друг храм, голяма част от енориашите му го последваха. Той продължи да се труди на Божията нива, преживял тази промяна с достойнство и смирение.
Благ, харизматичен, достолепен и истински отдаден на служението свещеник. Бог да ти наспори, отче Тодоре!