История на храм "Св. Троица"

Строителството на храма започва през 1857 година. За целта са били закупени три къщи, двете от които били съборени за освобождаване на място за строеж, а третата била оставена за временно жилище на строителите. Работата продължила близо 5 години, като през 1862 година храмът бил изцяло построен.

Историята на построяването на храм "Св. Троица" е пълна с низ от борби за надмощие на двата елемента живеещи в града - гръцкия (или по-скоро гръкоманския) и българския. Българите са искали свой храм, в който да се служи изцяло на български език и започнали да действат за да постигнат тази своя цел. Николай Хайтов упоменава някой си свещеник Михаил, който бил извикан в града и в частни домове, поради липса на българска църква, с няколко икони извършвал служби на понятен, български език.

И така било решено да се построи храма с пари и на двете етнически общности с договорни задължения на единия клир да се пее на славянски език, а на другия на гръцки.

По това време църковните борби между българи и гърци били в апогея си. След множество преговори и увещания от страна на българите било постигнато следното споразумение - да се построи нов храм - "Св. Троица", като богослуженията в него да се редуват - една седмица на гръцки, една седмица на български. Това разбира се все пак било своего рода успех, защото половината от времето в този храм, щяло да се чете и пее на понятен за хората език - българския. И така строежът започнал. Всички хора живеещи наоколо идвали и помагали в строежа, като правили това напълно доброволно. Били събирани пари за строителни материали, били давани волни пожертвувания за строежа.

Когато храмът бил построен, енориашите решили да ознаменуват събитието с литийно шествие, което да тръгне от манастира "Света Петка Мулдавска" и да завърши при новата църква с водосвет. Тази инициатива била изцяло българска и разбира се това вбесило фанариотите, които изрично обявили несъгласието си с с провеждането на тази лития. Тогава българите поискали от турските власти въоражена охрана, за да може шествието от манастира до новия храм да се проведе мирно и спокойно. Разбира се гърците не оставили така нещата и подкупили охраната, и устроили "засада" на идващата от горе нищо неподозираща процесия.

Когато литията влязла в двора двадесетината лангери се нахвърлили с ожесточение върху вървящите в началото свещеници, певци и знаменосци. Българите не отстъпили, дори напротив - между тях имало много "луди глави" и в следствие на това в двора на новата църква настанала една истинска ръкопашна битка.

След тези изстъпления от страна на гърците оплаквания към властта постъпили и от двете страни. Решено било този спор да бъде разрешен от смесена комисия, в която щял да вземе участие и пловдивския гръцки владика. Общо взето по негова идея нещата били решени по следния начин - новият храм "Св. Троица" остава на гърците, които се задължават да върнат на българите парите за строежа, за да могат те да си построят храм, в който да се служи на български език и да се ползва от българското население в града.

Българите енориаши не взели никакви пари, което било повече от ясно, но това ни най-малко не смутило ентусиазма им, дори напротив. От пловдивския заможен доктор Рашко те взели на заем 14 000 гроша с които започнали строежа на нов храм, който щял да се казва "Св. Димитър", и който решили да се намира в близост до "Св. Троица".

Преди години малки парченца от (костите) мощите на светеца са дарени на храма от гръцки приятел на иподякон Аргир Малчев - дългогодишен певец в "Св. Троица", завършил протопсалтско училище в Гърция, чиито теоретични знания относно източно-църковните песнопения са широко известни.