Иконостас в храм "Успение Богородично"

През 1811 година един млад и буден българин произлизащ от средите на преселниците от Костурско на име Янаки Моллов замислил на мястото на стария иконостас да се направи нов от дърворезба. Идеята му била в него да се извая старобългарски лъв, който да напомня за славното минало на народа ни.

Вдъхновен от един препис донесен в Стенимахос на "История славянобългарска" на Паисий, която по това време масово се носела и преписвала из Българските земи Янаки Моллов извикал своите сънародници Коста Колев и Коста Масиков от село Мецово. Те били майстори - резбари, които денем с длето и чук извайвали в дърворезба иконостаси, а нощем устройвали тайни събрания за свободата на народа ни, като изграждали комитети за борба.Десет години продължила работата по иконостаса (1811 - 1821), превърнал се в последствие в един истински символ на свободния български дух и жаждата за духовна и политическа свобода.

На 10 октомври 1821 година той бил завършен. Резбарите родолюбци оставили и надпис със следния надпис:

"Завърши се тоя темпл (иконостас) с иждивението на Янаки Моллов, през това време архиерействал в Пловдив Паисий Тесалиец (Еласонец) в годината 1821 октомври 10, майстори Коста Колев, Коста Мисиков - мецовци".

На средните царски двери старобългарският лъв е изправен със скиптър в лапата. На северните царски двери лъвът е развил грива и е готов да се бори с други зверове. На южните - вместо лъвове са изваяни елени. На северната странична врата пак той - лъвът, се събужда от сън и взима секира да отсече робството, на южната - над Ватопедската икона на Св. Богородица лъвът счупва гроба и изважда мъртвеца от него. Петдесет и седем години преди освобождението на България майсторите резбари символично и пророчески с тези дърворезби предсказали бъдещото освобождение на поробения си народ.

По целия иконостас са изписани сюжети от старозаветни и новозаветни събития. Така над храмовата икона, работена от Захари Зограф, който твори много по тези земи, се намира композицията "връщане пратениците от обетованата земя". Над чудотворната икона, която е в сребърна ризница, има дърворезба "Ширшая небес". Под иконата на Спасителя е композицията "Изгонването на Адам и Ева от рая". Под иконата на Св. Йоан Кръстител - "Отсичането главата на Предтечата" и други.

Иконите на иконостаса са работени от семейството на Христо Димитров Самоковец, баща на Захари Зограф, брат му Димитър, както и от самия Захари.

Увековечили за поколенията името си с надпис, издълбан със старобългарски букви, написан на гръцки език, който по-горе представихме майсторите резбари изпъкват като истински класици. Буквите са интересни, калиграфически написани, изящни. Иконостасът е подобен на този в храма "Света Марина" в град Пловдив. Само тук обаче има надпис, а на пловдивския такъв липсва. Това показва, че иконостасът в храма "Света Богородица - Успение" в Асеновград е бил първа работа на същите майстори.

За защита и охрана резбарите вплитат под храмовата икона в рамка ажурно герба на Византия а под иконата на Св. Йоан Кръстител - руския герб (легендата, че "дядо Иван ще ни освободи" е вече популярна и може да се каже, че това вече е народно упование).

В средната част на първия ярус, отделно от "Ватопедските" са иконите на Спасителя, на Св. Богородица - Одигитрия в сребърна ризница, храмовата на Св. Успение Богородично, Св. Йоан Предтеча, следвана от Св. Георги, Св. Димитър и Св. Николай Мирликийски - всички творби на Захари Зограф. Лична творба на зографа се смята и храмовата икона литографирана в сборник на "Български художник". В тази дърворезбена приказка впечатлява библейската сцена "Връщането на пратениците в обетованата земя", носещи грозд на прът, колкото човешки ръст, също и "Изгонването на Адам и Ева от рая", "Грехопадението" и "Самсон разкъсва устата на лъва". Тук още са "Столетниците", "Трилистниците", дракони, гълъби. От Новия Завет са "Посичането главата на Св. Йоан Кръстител", иконите на 12-те Апостоли, иконата "Дейсис", поставена в кувуклия. Следват още 8 икони от "Рождество Христово", до иконата "Всях Светих". Всичките те са неповторими творби на изобразителното ни изкуство.

На 3 ярус са иконите: "Възнесение Христово" - централно , на горната част на кувуклията (подобно на Божигробската), започват с иконата "12 - годишният Иисус в храма", и се завършва с иконата "Възнесението" - творби на Захари Зограф. Рамките до една са дело на самите зографи, отличени със златен прах, а не с варак.

От иконите в храма, особено ценни са тези на Георги Ксаф: "Св. Фанурий" - 50/80 см от 1915 г., "Св. Св. Кирил и Методий" - 50/80 от 1930 г., "Св. Трифон" - 22/30 от 1883 г., "Св. Стилиан" - 94/69 от Зограф Христо Одринчанин - 1849 г., "Св. Успение Богородично" - 96/67 от 1821 г. и други.

Иконостасът - конструктивно се носи от цокъл, стабилно и ритмично подреден в карета - ажурно - дърворезбени плетеници от влечуги, лебеди и много други. Той е истински шедьовър на резбарското изкуство и неслучайно е обявен за паметник на културата от национален мащаб - Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г.