Георги Филаретов Христов (1903-1987) - д-р Димитър Атанасов

Георги Филаретов Христов е роден на 23 март 1903 година в село Домуздере, Дедеагачко. Както почти всички български семейства от онова време и това семейство е многолюдно. Родителите му са били интелигентни хора - учители. По-късно баща му се посвещава на борбата за отстояване независимостта на Българската православна църква в Беломорска Тракия. За него свещеничеството става не само втора професия, но и призвание.

Любознателният Георги получава началното си образование в град Софлу. Жаждата за знания го отвежда в град Нови Одрин, където завършва прогимназия. Но София е градът, който му дава най-много както за професионалнатa ориентация, така и за изграждането му като душевно богата личност.

Под въздействие на баща си той завършва духовната семинария. Но това не го задоволява, пък и времената се променят. Желанието му е да има солидно светско образование.

Мечатата му се осъществява през 1933 година, когато завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет, отдел педагогика, и втора специалност география.

Вече в Асеновград Георги решава да се посвети на учителската професия. Започвайки като волнонаемен учител в село Избеглии (1925-1928г.), след това във II-а прогимназия "Отец Паисий" в града ни като преподавател по български език и география (1934-1938г.), той се налага като водеща фигура в просветното движение. Избеглии слага и друг голям отпечатък върху живота му - тук той се оженва за учителката Вера Анастасова. Но когато го назначават за прогимназиален учител в Стара Загора (1938-1939г.), а след това и в Асеновградската смесена гимназия, където има възможност да обучава големите ученици, всички се убеждават, че скромният Георги Филаретов не би могъл да работи нищо друго, освен учител.

До пенсионирането си през 1958 година той преподава психология, етика, логика, география - един широк диапазон от познания. Но асеновградското учителство ще запомни Филаретов и с нещо друго - на два пъти (1943-1945 и 1945-1948г.) той е директор отначало на смесената гимназия, а след това и на девическата. Онова, с което респектира като директор, е неговата начетеност, скромност и прословута работоспособност. Обича реда и дисциплината, хуманните отношения и стриктно държи за това като ръководител. Уважаван и обичан от учители и ученици, той е търсен в най-трудни моменти от живота на училището. В този дух възпитава и единствения си син Христо, който също става авторитетен учител.

Развива обществена и народополезна дейност - член е на ръководствата на Просветния учителски съюз, Профсъюза на работниците от просветата, печата и обществените учреждения.

Дългогодишен член на родитело-учителския комитет при гимназията, той изнася доклади не само пред родители, но и на учителски конференции.

Носител е на значката "Отличник за читателска дейност".

Земният му път свършва на 17 септември 1987 година в Асеновград.