Радиото се появи в Станимака малко преди 1930 година. На голям афиш в центъра на града пишеше, че на еди-коя си дата, в салона на киното, ще се слуша радио. Всъщност това беше прожекция на на някакъв ням филм, озвучен с радио. Операторът на радиоапарата, сложен пред екрана, демонстрираше умението си да скача по отделните станции, като ги обявяваше: "Това е Цариград, това е Марсилия, това е Лайпциг". От време на време някой от публиката се провикваше: " Дааа, дай Цариград". От там предаваха главно маанета... Да не ви учудва, че се ловяха толкова далечни станции. Тогава се изпозлваха дългите вълни, които покриват много по-голяма територия.
Много по-късно се появиха средните, къси и УКВ вълни. Най-мощната станция тогава беше Москва - 500 киловата, докато другите не надвишаваха 100. А българското радио се появи някъде около средата на третото десетилетие. Името му беше "Родно радио".
Първият частен радиоапарат, който аз чух беше у д-р Илко Игнатов. Той току-що се беше върнал от Австрия, където се беше дипломирал като лекар. Беше донесъл от там рентгенов апарат, какъвто нямаше още в Станимака, както и радиоапарат. Последния беше марка "Филипс" и представляваше един голям сандък с малко прозорче, през което се виждаше една движеща се скала само с цифри. Високоговорителят беше отделно и също така грамаден. Каква разлика от сегашните радиоапаратчета, които можеш да носиш в джоба и да ги ползваш със слушалки...
(снимката е илюстративна)