Преглеждайки местната преса, се натъкнах на едно малко каре във вестник „Вестител“ от декември 2001 година. В този кратък текст, от Историческия музей в града благодарят за получения архив от близо 2200 единици, дарен от Харалампи Станчев и Живко Колев.
Ето дословно и текста:
"Тъжно звучи констатацията, че и най-добрите дела нерядко бързо се забравят, че шумът по дадено културно събитие е временен. Повод за тези мисли е книгата на Живко Колев и Харалампи Станчев "Асеновград люлка на спорта през ХХ век", излязла това лято. Тя зарадва хората, които я очакваха, и предизвика много добри отзиви в местната преса и като че ли всичко се приключи с това.
Но авторите на книгата пожелаха да направят още нещо за асеновградчани - те решиха да дарят на Историческия музей в града целия архив, натрупан при подготовката на този труд. Имайки предвид неимоверните усилия при събирането на тези близо 2 200 архивни единици /снимки, негативи, архиви/, голяма част от които са авторско дело, трябва да отдадем дължимата благодарност на дарителите за тяхното чувство за отговорност пред поколенията, които тепърва ще се ползват от труда им.
Знаем с колко трудности се сблъскаха Живко Колев и Харалампи Станчев, за да види книгата им бял свят, знаем и сега какви финансови проблеми имат. Затова чрез страниците на в..Вестител" бихме искали нашата благодарност за направеното от тях дарение да стане достояние на всички граждани, на тези, за които то е предназначено."
Със съжаление мога да констатирам, че Историческият музей в Асеновград е огромен длъжник на цялата градска общественост, защото няма да е пресилено, ако кажем, че на базата на притежавания архив и броя единици музеят предоставя на гражданството нищожно малко количество архивни фотографии или свидетелства за миналото на града.
И това не е от вчера или от завчера...
