Eдна работа зьомиш ли да я отлагаш от днес за утре и за заутрешник, зарежи я. Пък ти, сине, не само отлагаш, ам гледаш хич да я не погльоднеш. Затова и асоя месец пак опре до мен...
Некогаш с деда ти и ний сме се галили и драговили, но като твоисъ хайлазувания никогаш не е било, да прощаваш. То акъл се не сбира за день-два...
Едно лето, хе-е въз харман, ворхохме на Карамецко овес. Хубаво, но се сви облак, та поросна за бельота и за малко да го сторим боза. Както и да бе, свихме го криво-лево и сторихме на другиян день йе да ида да отвея овесан и сворза сламана, а дедо ти да иде с мулятяна в Широка лока на вогяница да смели брашно и до вечертон да дойде от Карамецко да товарим сламана и овесчакан.
Тогава не бя сторяна фабрикана и чостиш хогяхме чек в селу да си намелим бело брашно кими за хлеб, кими за кулаци. Макар че на Ворбово си работеха две вогяници.
Хеле вутарнона йе торнах нах харманан, а дедо ти товари житоно за нах селу. Ага отидох на Карамецко, като огре йедно слонце да варшеш и да пяеш... На борза рока подбрах сламана, подметох овесан и зафанах да го вея с лопатана. Ам га не ще да дуй! Форлях, форлях... С голем зор го отвех, ала раките ми откоца, да му пуст остане и овесчака! Сьоднах да поотпочина, за да сбера душа и сламана да сворза, оти и тя мен чека.
Хубаво, ама от къде се появи Писаркина Муда, та сьодна и тя до мен и като зафанахме: асва бя - анва бя - аней бя - асей бя - пустиян му лаф нема кратане. Слонцено се наведе, зигна зад Сторна и занаближева время дедо ти да дойде да товаря слама, пък йе още въжена за сворзване не сом накиснала. Повъртех се, почугюх се - мен се е уморило, него го нема, зьо да се скявнева... А сама жена на ворх Карамецко какво да правя?! Та чи си рекох: "Жа стана да си ворвя, та каквото ще да станва..."
Дойдох си йе у нас, а дедо ти тамань разтоварьва брашноно.
- Какво стана, бре можо, нали щеше да доходам слама да товаряш?!
- А бе, тя стана йедна...
Деньос си отиде в лаф-мохабекь. Хо тоя да видиш, хо с тоя да погалчиш, нали цало лето сме все по косень и жотва... Накрая добре, че барем житосо смлех. Ам ти какво сворши?
Казах му до къде съм я докарала, а той отначало кротко приказваше, белким оти малко пийнал и гузен. Но какво му дойде льосно, та захвана да маханова, че не сом сворзала сламана - та кога жая сворзваме, та кога жа я караме... Летосу вече своршвало, а ний сме имали още шукадър работа по коран и какво ли не още. Еле като ми се фреза, та че като ми се вкисна:
- Слушай, можо! На мен днеска душоса ми е излизала... Да ти пуста остане и сламицата! Още сега жа ида да я сворза, ама прави му сметка, ако я оставиш да осовне на Карамецко...
Запалих йе фенерян и торнах сама жена по сряде нощ на ворх Карамецко слама да сворзвам. Жа я сворзвам, ага съм я не сворзала кога е слонцено грело...
B анаков момент и сила имаш, и от кьовно та е не страх! Отидох йе, сворзах сламана и ага се ворнах - дедо ти легнал да спи.
- Станвай, можо, сламана ти е готова! Станвай да вар виш да я товаряш, оти азга же са совне!
Жа стане, къде жа иде! Затова съм се кьорила по рог кьовно на фенерь.. Отиде той за сламана, пък в креватан легнах йе. Ага се совна, гльодам го и той спи до мен. Ама товаран бе докаран
То сламана щеше си осовна и на Карамецко, ала ти казвам да разбереш какво значи казана дума и своршена работа...
Като се наспахме, през деньон отидохме на Среднана вода, оти бе по-близо, та до вечертон два враха лятница сворхохме. Биле му отпевах доде карах мулятана в харманан. То ми е било само до песня, ама нали съм гльодала как работана са ворши...
А ти само се офлянкваш нагоре-надолу и все не може да ти дойде акъла... На мен цалияс живокь ми е бил като въз харман, а ти си сбирай юмо, оти и йе не находам стотинкись на покян!
Записал: Стефан Василев
рубрика "Сладкодумци" в списание "Родопи"
 ){kind=link}