След Девети септември 1944 г. положението на поповете малко се промени. Черквите започнаха да опустяват.
Един ден Стоян Хитрото рекъл да се поразговори с нашия поп. Попитал
– Как си, дядо попе? Как си с paботата? Върви ли планът?
– Лошо, Стоене! – отсякъл дядо поп. – Планът ми нещо закъса! Да кажем, че по показателите венчилки и кръщенки донякъде го изпълнявам. Но с умирачките съм зле. Там закъсвам. Пък да ти кажа, сметката е в умрелите. Защото от кръщенки и венчавки веднаж се вземат пари, а от умрелия до девет години, па и повече, ако умрелият е богат. Най-напред опело, че третини, че деветини, двайсет деня, четиридесет деня, месец, три месеца, шест месеца, девет месеца, една година и т. н. до 9 години.
разказал Еню Кювлиев
списание „Родопи“, рубрика „Сладкодумци“
 ){kind=link}