Тодор Райчев - кмет на Станимака (1878 г.)

Той е назначен от руското командване в града непосредствено след Освобождението на града от османско иго през януари 1878 г.

Фамилия Райчеви е известна фамилия в с. Петково, Смолянско. Някъде след Кримската война през 1856 г. бащата Райчо Райчев се преселва с многолюдната си челяд в Асеновград. Настаняват се да живеят в Нохто махала, в района на черквата „Св. Димитър“. Двама от синовете на Райчо – Иван и Тодор – учат абаджийския занаят и стават едни от известните терзии в града.

Тодор Райчев се налага не само сред абаджийския бранш, но и сред родителите на българите в Нохто махала против турския поробител и гръцките лангери.

Оскъдни са сведенията за Тодор Райчев за ранния период от живота му. Сведения за него се срещат през време на подготовката на въстанието през април 1876 г. В неговия дом на 15 април 1876 г. се провежда първата среща на инициаторите за образуване на революционен комитет в присъствието на дошлия от Пловдив Отон Иванов. На 16 април, вече в дома на Павел Костов, съседна на Райчовата къща, се събират съзаклятниците и образуват комитет, начело на който застава Павел Костов. Тодор Райчев е един от членовете му и е сред тези съзаклятници, които трябвало да набавят барут и подготвят нужните патрони. Недостигът на време не позволява на революционерите да извършат някаква особена дейност, въпреки това при потушаването на въстанието, обхванало значителна част от страната, в града са извършени арести. Братя Райчеви успяват да се укрият и дълго време не се прибират в града.

Има сведения, че след Освобождението Тодор Райчев се включва в четата на капитан Петко Киряков в борбата против сенклеристите в Родопите. За това ни съобщава Христо поп Константинов в статия, където е посочен списък на четата на Петко Войвода. Под № 71 е записан Тодор Райчев. Колко време е бил и кога е било това, нямаме точни сведения. Кога се е завърнал в Асеновград, не е ясно. Но в статия, публикувана във в. „Родопско ехо“, адвокатът Гено Шопов пише, че „Тодор Райчев е първият кмет на Асеновград“, определен от руското командване в града. На него се пада честта, но и отговорността с помощта на руските офицери да подготви почвата на бъдещото общинско управление. 

Сред първите хора, поели тежестта да изградят местните структури на властта, са още Павел Костов, Иван Райчев, Хаджи Димитър Стоилов, учителите Кръстю Стойчев и Георги Богданов, иконом Васил Аврамов, Стефан Торманов, Илия Белковски, също учител, и други. Назначени са първите общински служители, работи се по откриването на читалища и училища в града и селата. Най-отговорната работа на Тодор Райчев и новосъздадената администрация е да осигури прехраната на населението, ликвидиране последиците от войната, вследствие на която храните са разграбени и унищожени, липсва добитък, изгорени са къщи. С помощта му започва подготовката за провеждането на първите избори в свободния град.

Голяма е заслугата на руското командване при изграждането на местните структури на общинската власт. В управлението на общината намират място представители на всички етнически групи в града. Наред с българите в управлението влизат пропорционално на населението и представители на местните турци, гърци и евреи. За съжаление нямаме сведения за имената на тези лица. Знае се, че по това време Старейшинските съвети продължават да играят важна роля в управлението на града и селата. Такива съвети има не само в града, но и във всички села в района. В много селища, където има компактно турско население, има създадени по два Старейшински съвета и по двама кметове – от двата етноса.

На 30 декември 1878 г. в града се провеждат общински избори. Тодор Райчев освобождава кметския стол. След като се справя с тежката си работа на кмет, той е предложен за член на Департаменталния съвет в Пловдив, където е избран на 2 март 1880 г. заедно с известните пловдивски дейци Г. Калчев, архимандрит Методи Кусевич, Манчов и Д. Стамболов. Едно голямо признание, но и отговорност за Тодор Райчев.

В първите години след Освобождението в града и селата трябва да се полагат основите на просветното дело. Нужно е изграждането на сгради за мъжки и девически училища. Необходими са средства. В организираните от властите благотворителни начинания Тодор Райчев е сред най-големите дарители. Само дарението за местното читалище от 108 гроша е сред най-големите, съобщава в. „Марица“ от 12 декември 1878 г. Нямаме сведения каква е по-нататъшната дейност на Тодор Райчев. Знае се, че се разболява от туберкулоза и умира на 50-годишна възраст. 

Човекът, положил основите на местната общинска власт, умира сравнително млад, но с изпълнен дълг към поколенията.

автор Ангел Кръстев