Към тази мисъл ни навява един случай, станал в Асеновград в ранната есен на 1938 г. По това време в Пловдивския край пребивавал големият ортопедист Манол Илиев. Той предлагал гумени изкуствени крака, ръце, корсети, апарати против кокситис, апарати против ставна туберкулоза, коремни пояси против затлъстяване, подложки за дюстабанлии, гумени чорапи за разширени вени, колички за инвалиди и други подобни.
Както се вижда от изброеното, можел да задоволи всеки, който имал нужда от някакъв вид лечение или да поправи формата на тялото си. Хората влизали в магазина на ортопедиста и купували, което им е необходимо. Но един ден в този специализиран търговски обект влязъл Лангерата, известен станимаклия.
Погледът на хората бил привлечен от добре сложеното тяло на този мъж, неговия буен перчем, веселия му нрав. Както към всеки посетител, така и към него собственикът се обърнал с обичайния въпрос, тъй като забелязал, че клиентът му нещо се суети, като че се срамува да попита за това, което го интересува, той го запитал:
– Господине, какво искате да си поръчате?
Този въпрос още повече смутил Лангерата и затова той измънкал:
– Ами малко ми е неудобно, но много ми трябва изкуствен гумен еректиран член.
Ортопедистът бил доста изненадан от поръчката на своя клиент не заради нейната необикновеност, а защото пред него стоял човек с добре сложено, даже атлетическо тяло, пращящо от здраве и сила. И направо изказал съжалението си:
– Жалко, че такъв хубавец като вас има нужда от изкуствен инструмент.
Но посетителят побързал да го успокои:
– А-а-а, това не е за мен, а за моя комшия Алагьоза. Защото ми омръзна да поливам градинката на госпожата му. Та да му дам такъв изкуствен член, белким ме остави на мира хубавата Хрисула – че ми писна от нея: сутрин, обед, вечер.
Както се казва – нищо ново под слънцето.
вестник "Вестител" 1998 г.
