Фани ма, де! (родопски майтапи)


Петкана имя момиче. Викаха го Рада. Сички думаха: „Благатка Петкана! Кък господ хи даде такава рожба!“ Кажат ли Петканина Рада, катога мед хим капе от устата. Момичето — пъргаво, сичката работа бяга от нега. Пък бе още мътько. Утрино рипнова рано, стегне са, грабне водачкяна, нарами бакърене и жъ донесе прясна вода. Сетне жъ примете, жъ грабне фуркана и вретеното, жъ преде прело. Или жъ седне в станън и като фабрика тракат скрипалене. Че ага пейне, баирене отпяват!

Не се чуваше Петкана да рече: „Радо мари, донеси вода, премети, наклади огънь“. Рада сама усеташе нах де е работата. А пък да ти омеси и изпече ляб? Чудан! Без соль да го адеш! Да срешне по-възрасън и да не са отсуне да му стори път — никогаш! „Лякюм мома! Благат жъ е тоя чиляк, който я земе. Халал да му е!“
    
По жътва, по вършитба — не се даваше никому. Врить изпреварваше. Ага нема друга работа, жъ оседлае мулено и сама отиваше в горана за дърва. Ама какви панчуги докарваше! Ага хи тръсне на дворън, че жъ хи подреди, и като тури аднъ в бужакън, ее чак до другън ден държи жар.
На празник га са пременеше, на сички очите беха в нея. Сериозна мома. Сва да са хлепте амень за нищо, го немаше в нея.

Кица — комшийката пък имя момче. Тольо го викаха. Родило са бе по Петровден, та затва името му бе Пастоль.

Бая бе вейкя момче. Ама са не сяташе от нищо. Ако му не рекът премести са оттува, нема да са премести. Трява да му рекат стани, ври там и там, тогава жъ са разшава. Адно гуреливо, хърливо и рошаво бе! Катога немаше вода и гребень за негь. Ее тъй си са сурнеше с виснал пос, с разсурнати навуе и цървуле. Че на са сеташе да иде барек за дърва. Може да иде, ама друг да ги нагоди и натваре. Пък га седнеше да аде, то какво да ти кажа: ушине му плющет. Знойтън тече ли тече по махнатоно му лице. Хеле, ага адяше качамак на топаци с пиперь или сугань...

Аднъж бе отишло да пасе мулено и кравана. Беше пролето. По адно време от бърчинана са зададе Рада. Ходила бе до къшлана. Седи Тольо на тревъна и дялка аднъ тояга с чикийка — шари я уж. За тоягана да я шари са бе сетил, ама да си види суратя не бива.

Рада го доближила и поздравила:

— Чи кина правиш, Тольо? 
— Кьорава ли си? Тояга шарям — станал и свирнал хай хайванене.

 Пък Рада нали хи са играе, че е мътька, му рекла: 
— Тольо бре, ха да са фириме. Я жъ бегам и жъ са крием, ти жъ ма фириш!

И докато той са сафиряса, та му рекла: 
— Фани ма, де! Не можеш да ма фанеш!... 
— Ами ако та фанам, не отговарям, жъ тъ сгърчам, може и кокал да ти строшам? 
— Чуним можеш та!

Рада не бе видела, че сижимкине на цървулене са беха поразпетлали и додето са усети, Тольо кракнал и я сграбчил. Така силно я стиснал и притиснал, че тя изохкала: 

— Олеле, ръкъта жъ ми строшиш! Че ти си бил яце яко момче!
— Яко я! Ако натисна сега, жъ са виеш като змия!

Пуснал Тольо Рада, ама усетил, че и той вейке е чиляк. В къщи Рада се оплакала на майка си: „Тъй и тъй, майо, я на енкас реках на Толя да са фириме, а той фана та наистина ма сграбчи и съга ма боли ръкъта.“ 
— Мълчи, да си не продумала другиму!

Вечерът Петкана отишла у Кица. 
— Тъй и тъй, Кицо, ваш Тольо сва и сва е сторил, кина да правим съга. Дано се не научат по село. 

Кица рукнала сина си и зела да го разпитва как е станало сва, че Петкана е дошла да се оплаква. — Я си седях на тревана и си дялхах тоягана. Та дойде и рече: „Хайде да са фирим! Я жъ бягам, ти жъ ма фириш!“ Та са опетла и я като кракнах я сграбчих.