Параклис "Св. Покров Богородичен" край асеновградското село Орешец

Параклисът "Св. Покров Богородичен" е единствената култова постройка в района на Асеновградската община, която е посветена на този празник. 

Самият празник възникнал през времето на византийския император Лъв Мъдри /886-911 г./ във връзка с чудесното явяване на св. Богородица в храма Влахерна. Божията майка се явила, простираща своя омофор над вярващите в знак на закрила и застъпничество над тях. Свидетели на това чудо били св. преп. Андрей Юродиви и ученикът му Епифаний. 

Православната църква чества празника Покров на Пресвета Богородица, на 1 октомври. Най-добре запазен и разпространен е в Русия, където започва да се отбелязва тържествено още от ХІІ в. Странно е, че в Гръцката православна църква, неизвестно защо, празникът изгубва значението си през вековете, за да бъде възстановен едва през 1952 г. 

Споменавам този факт, защото може би това е била една от основните причини, за липсата на интерес към него в района около Асеновград. И като имаме предвид ролята на гъркоманите в духовния и църковен живот в нашия край, нещата се изясняват. Цялото църковно строителство и поддръжка на култовите постройки било под тяхно влияние. Строго се съблюдавала и работата на зографите. Преобладавали изображения на почти всички известни светци и празници, но не и на българските национални. Затова редките случаи, когато ги откриваме, са безпрецедентни. 

Самият параклис се намира на каменистия връх, наречен от местното население "Царичин“, на около 18 километра от Асеновград, по пътя за село Орешец. Близо до върха, от другата страна на шосето, се намират останките на крепостта "Калето", за която се предполага, че е съществувала през времето на траките. Според думите на отец Д. Балабанов, параклисът бил построен от Костадин Ангелов Точев и Никола Иванов Шопов, и двамата от село Червен. Те дали обет, че ако се върнат живи и здрави от войната "... ще построят на мястото на старото църковище, храм".

 Костадин и Никола спазили своето обещание и построили параклиса през 1929-1930 г. Една година по-късно, Йордан Стойчев Дренков наричан още "брат Йорданчо", открива и благоустроява извора в аязмо. През 1933 г., до параклиса се изграждат две стаички с малка кухня, служещи за отмора на идващите отдалеко вярващи. Жителите на село Орешец разказват, че оттук е минал цар Борис III на път за Кръстова гора. Царят съпровождал изработения по негова поръчка бронзов кръст, който бил поставен по-късно на едноименния връх. 

Самият параклис е преустройван и сегашния му вид е доста изменен. Представлява правоъгълна постройка с двускатен покрив. Входът е от западната страна, под новопостроения навес. Вероятно е използван материала от "старото църковище" за новия строеж. Колко много събития и факти около един обикновен параклис. Колко въпроси, каква липса на отговори...

автор Теодор Пеев
вестник "Вестител"