Из спомените на Щерю Георгиев Кузмов
Роден съм в Станимака (Асеновград) през 1870 г. Син съм на хаджи Георги Кузмов от стар род, който произхожда от едно хасковско село. Родословието ни започва от пра-пра дядо Кузма – основател на рода. Негов син е Вълчо. Син на Вълчо е Димитър, а син на Димитър е моят баща Георги. Следователно аз съм петото коляно. Брат на баща ми е моят чичо, известният Бако Динчо, голям радетел за българщината в града и един от най-активните през Възраждането станимаклии. Къщите ни бяха в един двор до черквата „Св. Богородица“, границата между гръцката махала Амбелино и българската Бахча махала. След като изжени дъщерите си Бако Динчо, баща ми заплати къщата му и тя стана наша.
Като достигнах училищна възраст, баща ми ме изпрати в гръцко училище, където завърших началните отделения, а после постъпих в гръцкото трикласно мъжко училище (сегашното училище „Ангел Кънчев“), където завърших втори прогимназиален клас, като в края на годината получих свидетелство, в което пишеше: „Макар че има добри бележки по всички предмети, той не преминава в трети клас“. Това ставаше, защото гърците не желаеха да има образовани българи в града, та правеха всякакви спънки на българчетата, които се стремяха да се учат.
На другата година се записах в откритото вече българско мъжко училище (трикласно), което се казваше дълго време Караалановото училище, понеже беше в къщата на Георги Карааланов, находяща се към северната част на улица „Г. Димитров“, тогава улица „Княжеска“ (днес улица "Цар Иван Асен II"). След успешно завършване на училището, където ми признаха завършения втори прогимназиален клас в гръцкото училище, аз постъпих в Садовското земеделско училище.
Моят баща беше един от заможните българи в града. Имахме много полски имоти, предимно лозя и той се занимаваше с лозарство, винарство, оцетарство, производство и търговия с ракия и пр. Основният му занаят на първо време е бил абаджийство, който той упражняваше и по-късно през мъртвия земеделски сезон, като държеше по 5-6 души чираци и калфи, някои от които помагаха и в земеделската работа през пролетта, лятото и есента. Баща ми беше добър майстор на горни дрехи, потури, долами, джамадани и пр. Когато лозята ни се увеличиха (само едно от нашите лозя, намиращо се между Станимака и Орта хан беше 68 дка), баща ми изостави абаджийския занаят и се отдаде само на лозарството.
Всеки член на семейството ни знаеше гръцки. По моя преценка най-често гръцки говореха гърците от с. Куклен, после тези от с. Воден и най-лошо говореха гръцки език станимашките гърци, от които може да се съди, че не са гърци, а гъркомани, произхождащи от близките до града български села. Иначе не мога да си обясня чисто българските им имена.
Станимака в миналото беше един от най-големите производители на грозде. Лозарството беше най-важният поминък на населението, а на второ място бе пашкулопроизводството. За да се види размерът на лозарството, нека кажа, че ние имахме в къщи лин, в който събирахме по 40 000 оки грозде, друг имахме 25 000 оки и трети – 15 000 оки. Имахме бъчви от по 1 500-5 000 оки съдържание. Гроздоберът започваше на 1 септември с памидите по ридовете около града, а по-късно се беряха маврудите и другите сортове в равнината. Превозването на гроздето ставаше с шарапани на каруци с мулета и коне с чебури. По време на гроздобера, който продължаваше повече от месец, градът се оживяваше извънредно много.
Когато в града се появи филоксерата и започна унищожаването на лозята, настъпи такова униние, че някои хора започнаха да говорят за изселване на друго място. Тогава засадихме американски пръчки, доставихме подложки от Франция, усвоихме работата по присаждането и така спасихме положението.
Искам да посоча факта, че инициатор за празнуване празника на „Св. св. Кирил и Методий“ е бил Бако Динчо. На този ден той пазарувал музика и ходел по дюкяните да празнува и да кара другите да празнуват. Спомням си, че когато някоя година лозята не дадяха обилен плод и се чувстваше нужда от ракия (тогава нямаше още спирт и спиртна фабрика), баща ми ходеше в Стара Загора, Одрин, даже чак до Шаркьой, за да докара с мулета ракия.
Написаното дотук са само някои отметки за рода Кузмоолар. Той е един от много известните асеновградски родове, който е дал своя принос за развитието на града. През онези години никак не е била маловажна и ролята на Бако Динчо като общественик и защитник на интересите на асеновградчани. Написаното дава известна представа за рода. Неговите заслуги са особено важни за развитието на лозаро-винарството в Асеновград.
автор Иван Гащилов
автор Иван Гащилов
