От документи се вижда, че Тома Атанасов участва в Балканската и Междусъюзническата, след това и в Първата световна война, а е почти на шестдесетгодишна възраст.
В писмо от 6 ноември 1928 г. до Иван Андонов, Тома Атанасов описва своята дейност така: „Тук „Асеновски юнак“ се гордее, че има ядро Тома знаменосец, начело със знамето. Още повече ще се гордее, ако се помести в историята моя портрет, да се каже, че аз и още продължавам да внасям за Отечеството една полза, макар като капка в море с моите скромни сили. Почетен член съм на „Асеновски юнак“. Аз съм един от основателите на Българска гражданска дружба тук, основател на прославеното културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ и на родопска дружба „Рожен“ също, както ще видите от документите, приложени тук.
Искам да Ви осветля, че аз, където видя и разбера, че е полезно за милото ни Отечество нещо, аз с моите скромни сили тичам, за да принеса що годе полза. Макар че сега съм в крайно бедно положение на живота, като преживявам последните си години, близо 70-годишна възраст, обаче духа не съм загубил, напротив, още повече се усилва, защото съм верен на народните завети и казано е бъдете верни на народните завети, защото в тях се крие силата на българския дух“.
През 1925 г. асеновградските поборници учредяват свое дружество „Сливница“. Тома Юнака е не само сред неговите учредители, но и сред най-дейните му членове. През август 1927 г. е делегат на дружеството на конгреса в Сливен, през 1928 г. е в представителната делегация на града, която участва в Пловдив на тържествата, посветени на 1000 години от царуването на Симеон и 50 г. от освобождението на България. През същата година е избран за заместник-председател на настоятелството на дружество „Сливница“.
През 1930 г. е делегат на дружеството във Велико Търново, а през 1933 г. в Шумен.
Многобройни са участията на Тома Атанасов в обществени мероприятия, в тържества на юнаците, в дружество „Сливница“ и др.
След 1944 г. поборническо дружество „Сливница“, дружество „Юнак“ и други обществени организации са закрити, а дейността им обявена за фашистка. Трудно е на стария ветеран, отдал целия си живот на една кауза — да служи на отечеството си, да разбере своята „грешка“.
Умира на 12 юни 1948 г. в нищета, огорчен и забравен, неразбран.Както си отидоха и много други като него, отдали живота си в служба на народ и отечество. В забвение.
Сега, когато се навършват 140 години от рождението и 50 години от смъртта на Тома Атанасов-Юнака, сме длъжни да си спомним за този скромен и тих човек, който е имал само една мечта — да служи на своя град и отечество.
автор Ангел Кръстев
вестник "Вестител" 1998 г.
В писмо от 6 ноември 1928 г. до Иван Андонов, Тома Атанасов описва своята дейност така: „Тук „Асеновски юнак“ се гордее, че има ядро Тома знаменосец, начело със знамето. Още повече ще се гордее, ако се помести в историята моя портрет, да се каже, че аз и още продължавам да внасям за Отечеството една полза, макар като капка в море с моите скромни сили. Почетен член съм на „Асеновски юнак“. Аз съм един от основателите на Българска гражданска дружба тук, основател на прославеното културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ и на родопска дружба „Рожен“ също, както ще видите от документите, приложени тук.
Искам да Ви осветля, че аз, където видя и разбера, че е полезно за милото ни Отечество нещо, аз с моите скромни сили тичам, за да принеса що годе полза. Макар че сега съм в крайно бедно положение на живота, като преживявам последните си години, близо 70-годишна възраст, обаче духа не съм загубил, напротив, още повече се усилва, защото съм верен на народните завети и казано е бъдете верни на народните завети, защото в тях се крие силата на българския дух“.
През 1925 г. асеновградските поборници учредяват свое дружество „Сливница“. Тома Юнака е не само сред неговите учредители, но и сред най-дейните му членове. През август 1927 г. е делегат на дружеството на конгреса в Сливен, през 1928 г. е в представителната делегация на града, която участва в Пловдив на тържествата, посветени на 1000 години от царуването на Симеон и 50 г. от освобождението на България. През същата година е избран за заместник-председател на настоятелството на дружество „Сливница“.
През 1930 г. е делегат на дружеството във Велико Търново, а през 1933 г. в Шумен.
Многобройни са участията на Тома Атанасов в обществени мероприятия, в тържества на юнаците, в дружество „Сливница“ и др.
След 1944 г. поборническо дружество „Сливница“, дружество „Юнак“ и други обществени организации са закрити, а дейността им обявена за фашистка. Трудно е на стария ветеран, отдал целия си живот на една кауза — да служи на отечеството си, да разбере своята „грешка“.
Умира на 12 юни 1948 г. в нищета, огорчен и забравен, неразбран.Както си отидоха и много други като него, отдали живота си в служба на народ и отечество. В забвение.
Сега, когато се навършват 140 години от рождението и 50 години от смъртта на Тома Атанасов-Юнака, сме длъжни да си спомним за този скромен и тих човек, който е имал само една мечта — да служи на своя град и отечество.
автор Ангел Кръстев
вестник "Вестител" 1998 г.
