Георги Ковачев е роден на 16.02.1902 г. и почина на 10.09.1992 г. Наследството му е изключително богато. Той умееше да се радва на природата, остана вечната му привързаност към планината. Родопите са неизменната мъка и възторга на неговото творчество.
По повод на петата изложба на Г. Ковачев в Пловдив, открита на 7.01.1943 г., художественият критик Г. Атанасов във вестник „Борба“ пише: „Верен на своето призвание, тоя самобитен художник има едно вярно свое отношение към родопската природа - чужд на техниката на днешното време, майстор на рисунката и формата, както и в линията, която чертае силуетните видения на родопските хребети, тоя художник ни поднася върху своите платна китната родопска природа, пресъздадена в нейния приказен вид.“
По-късно, за седмата му изложба в гр. Смолян, художникът В. Стоилов пише: „Пейзажът му - поетичен и дълбок, отговаря на качествата му като творец и на пластичните му възгледи. Има много живот в тия родопски акварели, много правда и истинска живописна сила. Защото Ковачев е преди всичко художник на баграта и на атмосферата: него го увлича далечният план, силуетните видения на родопските хребети, ведрите небеса и облаци, разтопени в предвечерна нега. Никога не съм виждал Родопа тъй живописно пресъздадена и така художествено видяна.“
Нашият съгражданин - художникът П. Гелев - по същия повод пише: „Г. Ковачев е пейзажист. Родопите са неговото вдъхновение. Той рисува планината с най-чиста любов, със завидна виртуозност, обогатява природата с един лиризъм, на който не може да се устои. Изключително трудната приливна техника, с каквато той единствен работи у нас, овладяна до съвършенство, му дава възможност по един необикновен начин да пресъздава мотивите.“
Светла Москова, изкуствовед, споделя: „Изкуството на Г. Ковачев поражда чувство на възхита, трепет, непонятна сила за живот... Той ни остави своите творби, в които тихо и вълшебно ни разказва с гласа на планината притчите за миналото и бъдещето на нашата чудесна планина, на нашата чудесна земя“.
По случай 90-годишнината на Г. Ковачев, поетът Н. Гигов в списание „Вечерник“ под заглавие „Сърце планина“ пише: „За половин век взаимна обич Г. Ковачев извървя слънчевите и сенчестите пътеки на планината и с четка разкри езика на светилищата и тайни... В творбите му родопското небе е ту атлазено, ту кадифено, ту росно, ту буреносно ... и създава илюзия за жива реалност. Майсторът не крещи с ярки багри, а приливно потопява атмосферата в мелодия под сурдинка, в стих елегичен, почти дебеляновски“. Народният художник Ат. Михов пише: „Пейзажистът трябва да е лирик. Възторжен лирик!“ Това послание на големия български художник най-приляга на нашия Г. Ковачев, защото той наистина е безкрайно лиричен и в същото време възторжен и предан на голямото истинско изкуство.
Пластичните схващания на Г. Ковачев са убедителни, родени непосредствено от трепета на едно нежно сърце. И неслучайно той избира техниката на акварела, поради големите й импровизаторски възможности, и успява да улови неуловимото и да изрази със затрогваща простота и съвършенство трепетните нюанси на душевните преживявания. Поетичното вдъхновение от природата и здравото реалистично виждане се преплитат в платната му и будят усещане за необятност. Неговите пейзажи обхващат панорамно пространството, в което гради силуетни очертания.
Поколения наши граждани заслужено ще помнят художника Г. Ковачев - съзнателен творец с високо чувство за отговорност към своето изкуство. Любовта на хората е заслужена награда за неговата всеотдайност и огромното наследство, което остави на нашата художествена култура.
Асеновград недостатъчно е популяризирал Г. Ковачев като художник с национална значимост в изобразителното ни изкуство.
Честването на 100-годишнината му с ретроспективна изложба, издаването на албум за художника и неговото творчество би запълнило празнотата от личности на 20-и век, с които да се гордеем.
автор Кирил Светлов
(по случай 100 годиниот рождението на художника)
вестник "Вестител" 2002 г.
автор Кирил Светлов
(по случай 100 годиниот рождението на художника)
вестник "Вестител" 2002 г.
