През време на аянските времена изникнали големи феодали — деребеи, властници с много имот и сюрин овци, на които им били необходими чифлици, за да съсредоточат в тях цялата си стопанска дейност. Тези чифлици често пъти се превръщали в големи конаци с кули и хареми, ставали същински крепости. Градили ги българи от Македония, които идвали в Родопската планина от Беломорието.
Още от ранни времена те строели най-напред на местните управници в Ахъ Челеби — правели конаци, чешми, калдъръми, мостове, и когато привършвали, обикаляли селата и строили къщи и на местното население. За няколко години строителите от Македония с устабашия Митре Райчев изградили прекрасния конак на Салих ага в поляните над Горно Пашмаклъ.
Накрая агата повикал Митре и му казал:
„Пек и, Митрьо, какво искаш да ти дам за големия майсторлък и дългите години, които работи при мене? Ти ми направи конак, който го нема в Гюмюрджине, ни в Енидже.“
Митре кротко му отвърнал:
„Ага, дай ми (изворан) врисан Хубча, дето ти сторих тьонкана кюприя, да си сторя фуденичка, че дерекьойци нема къде да си мелят брашно, когато летно време пресъхнат реките.“
„Ай това ли ти е бил зорат?“ — казал агата. „Повикайте ми Абдулах.“
Абдулах се представил и агата му заповядал:
„Абдулах, още сега му изрежи Стамбол сенети за врисан Хубча под малкото село Дереке.“
Абдулах донесъл сенета, дал го на агата, а той станал прав, подал го на Митре и му казал:
„Халал ми стори конаци и кюприи.“
Митре му халалосал всичкото и си тръгнал. През вратата агата се обърнал към Митре и му казал:
„Митрьо, ти не знаеш какво да искаш, искай планина, ниви и ливади.“
Митре му отвърнал:
„Не ми требват планини, тарли и ливади — изворан е по-голям от планини. Изворът ще ми ражда жито, колкото един твой чифлик.“
Агата, озадачен, го попитал колко воденици ще прави, а той му отвърнал:
„Две-три… Ага, има вода за две и три.“
„Стори и мене, Митрьо, една воденица.“
Друг изход нямало. Митре се обещал на агата да му стори воденица. След свършването на Салихаговата работа Митре тръгнал по селата да прави „кукета“ (къщи). Най-много се запрял в Горно Дерекьой и през мъртвия сезон правил воденици на Хубча.
Първо изградил малко мостче под извора и водата минавала под моста. Така едно лято стояло мостчето самотно и хората се чудели какво ли ще прави с него майсторът, и пак мълвата ходела от уста на уста, че Митре прави магии с водата.
На другата година той построил воденица от долната страна на извора, довел един ден агата и му я халащисал, а от другата страна си направил за него друга воденица.
Така Митре станал вече жител на Горно Дерекьой, като си оградил и друга воденица при чатала на селската рекичка и тази на Кацева лъка. Митре се установил в Радичоската махала (Шипката).
Константин Канев
"Дюлгерството" - списание "Родопи" 1968 г.
 и Салих ага ){kind=link}