Роден е през 1842 г. в асеновградското село Добралък, едно от огнищата, поддържали искрата на българската духовност. Началното си образование получава в родното си село, а след това учи в Пловдив. Учител е в родното си село, а след това в Лясково.
През 1873 г. е сред основателите на революционния комитет, основан от Отон Иванов, а при възстановяването на комитета в навечерието на въстанието през 1876 г. е негов председател.
Негова е главно заслугата за откриването след Освобождението почти във всяко село на училище, а на много места – и читалища.
Павел Костов е сред идеолозите за обединение на разпокъсаното ни отечество. През 1880 г. той представя Станимака и селата от района на съвещанието в град Сливен, където се обсъжда въпросът за съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Павел Костов е сред идеолозите за обединение на разпокъсаното ни отечество. През 1880 г. той представя Станимака и селата от района на съвещанието в град Сливен, където се обсъжда въпросът за съединението на Източна Румелия и Княжество България.
През 1887 г. е избран за народен представител в Народното събрание. На два пъти е кмет на Станимака.
С неговото име са свързани едни от първите обществени строежи, откриването на трикласното училище и др. Със своята обществена и политическа дейност Павел Костов се утвърждава като един от най-заслужилите мъже на Стаанимака в края на XIX век.
През 1902 г. се преселва в София, където живее при един от синовете си и там умира.
С неговото име са свързани едни от първите обществени строежи, откриването на трикласното училище и др. Със своята обществена и политическа дейност Павел Костов се утвърждава като един от най-заслужилите мъже на Стаанимака в края на XIX век.
През 1902 г. се преселва в София, където живее при един от синовете си и там умира.
автор Ангел Кръстев
