 |
| село Петково - 1924 г. |
Гръцката патриаршия използва трагичното положение на българите в Родопите и след потушаването на Априлското въстание изпраща ксантийския гръцки владика Калиник да убеждава и чрез обещания и заплахи да накара населението да се откаже от българската екзархия и да признае „патриката“.
Петковци били принудени привидно да го приемат, но както пише Христо Попконстантинов, хората му се присмивали, защото „ял лежешком, като хайванин, а преживял като животно“
Шестдесет младежи напуснали черквата в знак на протест, когато започнал да проповядва на гръцки. Славейновци (карлуковци) дори не го посрещнали. Когато пристигнал на селския мегдан (Поляната), срещу него застанал само един „по-отворен карлуковец“ с думите: „Ако искаш, можеш да слезеш, да се отмориш под върбите и да пиеш кафе, но за друго та не щем“
