Оригиналните форми на родопската архитектура, проникнали дълбоко в изграждането на редица процъфтяващи селища от този район през епохата на Възраждането, намират благоприятна почва за развитие и в село Чокманово, разположено под връх Св. Илия, на около 12 км южно от гр. Смолян.
В основни линии жилищната архитектура на село Чокманово носи всички характерни черти на среднородопската къща – такава, каквато я познаваме от Устово, Райково, Смолян, Смилян и други близки населени места, разположени северно от долината на р. Арда. Известно е, че през епохата на Възраждането къщата се превръща в материален израз не само на нарасналите икономически възможности на преуспяващото местно население, но и на неговите нови духовни потребности, мисли, чувства и вълнения, свързани с повишаването на обществената активност и националното съзнание. Творческата мисъл на родопските майстори я превръща в пълноценна художествена изява, проникната от свободолюбивите идеи на своето време.
Чокмановската къща се характеризира с богато и добре развито вътрешно разпределение, изразителна външна архитектура и оригиналност.
Богатството на плановата структура се изразява в едно твърде интересно подреждане на вътрешните пространства, което, макар и да носи белезите на среднородопската жилищна архитектура, показва и съществени отклонения от нея. Разположението на характерните за другите среднородопски селища помещения – къща, соба, кьошк, потон, клет – тук не е строго установено, а предлага множество вариантни решения. Това разнообразие е ясно изразено в разпределението на къщите на Стоян Д. Серезлиев, Мария Ив. Читанова, Тома Анг. Шишков, Илия Р. М…, В. Димпарова, Георги К. Гвоздев, Атанас В. А…, Ангел Д. Камберов, Димитър Б. Келбечев и др.
Обединяващо звено в чокмановската къща е потонът, около който в различно положение са разположени останалите помещения. Съществено развитие са получили също кощата и голямата соба, строени по традиция с огнище и вградени долапи, сандъци и чичиклади (цветарници), със скромна, но стилна дърворезбена и столарска украса. В близост до кощата се намират килерът и кльотът, използвани за съхраняване на хранителни продукти и покъщнина.
Разпределението на вътрешното пространство на къщата в голяма степен зависи от разположението на стълбата, посредством която се осъществява добра връзка между помещенията на различните етажи.
В горния етаж са разположени жилищните помещения, свързани помежду си чрез потона. Той обикновено е ориентиран към благоприятното изложение – изток, юг или югоизток. От него се влиза в две или три соби, горната коща, кьошка (който не присъства във всички чокмановски къщи) и „пейката“.
Потонът е силно остъклен чрез редица прозорци, през които прониква обилна светлина. Те играят съществена роля както за осветлението, така и за архитектурното оформяне и моделиране на фасадата. Изобщо трябва да се подчертае, че цялостното членение на чокмановската къща е строго съобразено с предназначението на отделните ѝ елементи. Докато приземният етаж е по-слабо разчленен и органически свързан с терена, горният етаж е развит като основно жилищно пространство.
Горният етаж е силно раздвижен с еркери и прозоречни отвори, подчинени на функционалното му предназначение – жилищни помещения. Те същевременно обогатяват архитектурната композиция на къщата и подчертават нейния традиционен характер.
В приземието са разположени долната коща, оборът, стълбището към горния етаж, нужникът, склад за дървен материал и малък хамбар за хранителни продукти. В някои къщи тук се намира и т.нар. вътрешен двор. Приземният етаж е изграден с дебели каменни стени и малки прозоречни отвори. Помещенията обикновено са разположени на няколко нива в зависимост от наклона на терена, като междинни стъпала ги свързват в една обща пространствена система. При по-големите къщи в приземието има и помещения за живеене, обитавани през студените зимни дни.
Вътрешната украса на чокмановските къщи е по-скромна в сравнение с тази в Устово, Райково, Смолян и Смилян. Недостигът на средства при някои стопани се е отразил преди всичко върху декоративното оформление, а понякога дори е възпрепятствал напълно завършването на сградите. Художествената украса, характерна за чокмановската къща като типичен представител на народната архитектура, се изразява в прилагането на декоративни форми – квадрати, ромбове и други мотиви по таваните, както и в изработката на дърворезбени орнаменти върху крилата на вратите и рамките на стенните долапи. Техният специфичен облик, формиран в продължение на дълги години от местните майстори, е в пълна хармония с общата композиция на къщата.
Постигнатото единство между пространствената структура, конструктивната система и украсата придава на чокмановските къщи стилна чистота и висока художествена стойност.
Строителното изпълнение на къщите в Чокманово има подчертано традиционен характер. Основните материали са камъкът и дървото, а начинът на градеж е сходен с този в останалите среднородопски селища. Умелото използване на терена и местните материали показва, че тук са работили опитни майстори, дълбоко привързани към родопските строителни и художествени традиции.
При оформянето на фасадите също се забелязва силна привързаност към традицията. Именно това умело използване на местните архитектурни похвати е довело до създаването на добре оформени ансамбли, органично свързани с природната среда.
За съжаление, богатото архитектурно наследство на село Чокманово днес е сериозно застрашено. В резултат на миграцията на населението много от къщите са обезлюдени и оставени без поддръжка, подложени на разрушителното въздействие на времето и климатичните условия. Обликът им постепенно се влошава, а хармонията на някога цялостно изградената среда се нарушава.
Много от къщите вече са съборени, други са на прага на самосрутване, а трети са подложени на значителни изменения с цел приспособяване към съвременните нужди. Подменят се прозорци и врати, пробиват се нови, често неподходящи отвори, изграждат се нехармонични бетонни балкони. Каменните покривни плочи се заменят с керемиди, ламарина или други съвременни материали. Новопостроените сгради, изпълнени в схематичен „съвременен“ стил, допълнително нарушават традиционния облик на селото.
Създаденото в Чокманово е една от ярките прояви на родопската строителна традиция от епохата на Българското възраждане. Съхранените архитектурни ансамбли и отделни паметници на културата ни задължават да подхождаме с особено внимание при решаването на неговите градоустройствени проблеми. Дълг на архитектурната общност и на обществото е да съхрани и творчески да развие този ценен архитектурен първообраз, като запази неговата стилна чистота за бъдещите поколения.
автор арх. Георги Арбалиев
списание "Родопи" 1979 г.
