Храм "Св. Николай Мирликийски" в Асеновград

История на храма

Храмът „Св. Николай Чудотворец“ е построен в периода 1816–1821 г. Според покойния изследовател на старите станимашки духовни паметници арх. Стоилов, църквата е издигната върху основи от XVII век. Осветена е през 1821 г., а оттогава до днес всеки четвъртък пред храмовата икона на св. Николай Чудотворец се извършва водосвет и се четат молитви за късмет и задомяване.

Историята на храма условно се разделя на два периода – от 1821 до 1906 г. и от 1906 г. до наши дни.

През първия период църквата се намирала в ръцете на гърцеещите се християни. Последният гръцки свещеник, служил в храма между 1900 и 1906 г., бил протойерей Георги Караджа. През 1906 г. храмът е предаден на българското църковно настоятелство. Основанията за това били няколко: църквата е строена от български майстори родопчани, иконостасът е изработен от дебърски резбари, а стенописите са дело на самоковските майстори Христо и синове. Освен това повечето миряни в енорията били българи.

С храма е свързано и най-краткото литийно шествие в Асеновград и околността – от параклиса „Св. Кръст“ до църквата, на Неделя Кръстопоклонна, с дължина едва около 60 метра.

Архитектура и художествени особености

Макар храмът да е вкопан в земята съобразно тогавашните ограничения за християнските храмове, външният му вид е внушителен. Църквата е трикорабна, с два реда по пет колони. Дължината ѝ е около 17 метра, ширината – 12 метра, а височината на стените достига 7 метра.

Светият олтар е просторен, с една абсида и шест хармонично разположени ниши. В западния край на централния кораб се намира просторен балкон, който в миналото служел за женско отделение.

Камбанарията е построена през 1906 г. Тя е висока 15 метра и е увенчана с купол. Камбаната е поръчана от дружеството „Св. Три светители“ и е изработена във Виена през 1883 г.

Библиотеката при храм „Св. Николай Чудотворец“ притежава най-богатия църковен фонд в града.

Особено впечатляващ е иконостасът, изработен от дъб и орех. Той е дълъг 12 метра и достига височина 4 метра в централния кораб и 3 метра в страничните кораби. Резбата включва богати флорални мотиви – ружи, рози, лалета, лози с гроздове, както и изображения на еленчета и птици. Сред символите присъстват ангелски глави и двуглавият орел – знак за сила и власт.

Архиерейският трон се смята за истински шедьовър на дърворезбарското изкуство. Горната му част е украсена с ажурна лозова резба, а под нея са изобразени птици, пиещи нектар. В композицията присъстват и четири големи и два малки лъва – символи на свободата.

Ремонти и развитие през годините

След 1906 г. в храма са извършени множество ремонти и подобрения.

През 1970 г. е монтирана първата озвучителна уредба в Асеновград. В периода 1987–1989 г., с благословението на Пловдивския митрополит Арсений и с подкрепата на енориашите, е осъществен основен ремонт на църквата, камбанарията, църковната къща и оградата.

През 1997 г. е изграден нов купол на камбанарията с медна облицовка. През 2000 г. е построена църковна трапезария, в която и днес всяка неделя се хранят множество хора.

Година по-късно е поставена нова мраморна настилка и са изработени нови тронове. През 2003 г. е създадено прицърковното училище „Енорийски просветен център“, където и до днес безплатно се обучават и развиват творческите си способности много деца от Асеновград.

През 2005 г. е построена нова двуетажна църковна къща.

Свещенослужители

Първият български енорийски свещеник в храм „Св. Николай Чудотворец“ е Димитър Караджов, родом от село Каракьой. Той учи в духовно училище в Солун и е ръкоположен за свещеник в Света гора. Служи в периода 1906–1910 г.

Втори енорийски свещеник е Христо Сталев Тянев от село Новаково. Завършва Самоковската духовна семинария през 1899 г. и многократно е награждаван от цар Борис III. Служи в храма от 1910 до 1939 г., а след пенсионирането си е назначен за изповедник на града и околията. Умира през 1969 г.

Третият свещеник е Кирил Атанасов Великов, роден през 1912 г. в село Поляна. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. Служи в храма от 1935 г., но поради преподаването на вероучение е отстранен в периода 1948–1956 г. След това се завръща и служи до 15 март 1985 г.

Четвъртият енорийски свещеник е Ангел Семерджиев от село Еникьой.

Петият е Стоян Иванов Македонски, служил в периода 1949–1951 г.

Шестият енорийски свещеник е протойерей Георги Теофилов от Куклен, завършил Богословския факултет на Софийския университет. Той служи между 1952 и 1956 г. и създава църковен хор от около 50 жени, който съществува и днес.

След него отново служи Кирил Великов.

Осмият енорийски свещеник е иконом Йордан Георгиев, родом от Асеновград, завършил Духовната академия в София през 1985 г.

Параклиси към енорията

Към енорията на храм „Св. Николай Чудотворец“ принадлежат седем параклиса с богата история, както и един новостроящ се храм в центъра на Асеновград – „Св. св. Кирил и Методий“, изграден с благословението на Пловдивския митрополит Николай.

„Св. Симеон Стълпник и Св. мчк. Трифон“ – построен през 1862 г.; една от най-старите костници в града.
„Св. Врач“ – възобновен през 1921 г.
„Св. Архангел Михаил“
„Св. вмчца Неделя“ – построен през 1872 г. като гробищен параклис; всяка седмица във вторник се отслужва света Литургия.
„Въведение Богородично“ – известен още като „Калиница“; построен през XIX век. На Еньовден тук се събират стотици деца от целия град.
„Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“ – открит на 17 септември 2005 г.
„Св. Георги Победоносец“ – осветен на 11 март 2014 г. от Пловдивския митрополит Николай; намира се във военното поделение.

Ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев
из книгата "Град на вярата"