Още през 2008 г. започват да се очертават първите контури на един дългогодишен обществен спор около бъдещо строителство в подножието на скалното плато Белинташ.
Идеята за изграждане на църква и съпътстващи постройки постепенно се превръща в тема, която разделя институции, специалисти и местна общност.
Ето какво откриваме в местната преса през същата година:
(напомням, че правилното изписване е "Беланташ")
-------
"В подстъпите на скалното плато Белинташ се предвижда изграждането на църква. Началото на идеята датира от около 2004 година, след като е откупен частен парцел. Оттогава се изготвят необходимите документи, а преди около година започват и първите обществени реакции.
Оказва се, че проектът предвижда внушително застрояване — около 2 000 кв. м разгъната площ. На мястото е планирано да има православен храм или параклис, както и значителна част съпътстващи постройки за духовници и туристи. Това предизвиква коментари от археолози и специалисти, че е спорно на точно това място, където историята е оставила следи отпреди 7 000 години, да се извършва ново строителство.
Поставя се и въпросът как зоната под Белинташ, известна и с доказан воден недостиг, би понесла такова допълнително натоварване. Темата се обсъжда все по-широко, особено на фона на факта, че голяма част от процедурите по узаконяване вече са били напреднали, когато става ясно, че е необходимо съгласуване с Националния институт за паметниците на културата. „Длъжни сме да поискаме това, преди да се даде старт на строителството“, коментира тогава главният архитект на общината Димитър Шишков. По същото време инициаторите на проекта депозират и искане храмът да бъде благословен от пловдивския митрополит.
Тази седмица темата отново придобива актуалност заради новината, че са започнали изкопни дейности за църквата. Стотици туристи на скалното плато през празничните дни стават свидетели на багерни изкопи за основи. „Ние също бяхме сезирани, че на Белинташ се строи, затова реагирахме веднага“, коментира директорът на Градския исторически музей Христо Басамаков.
Той заявява, че е учуден от случващото се, тъй като мястото попада във втора защитена зона на Белинташ като национален паметник на културата, където по принцип е забранено строителство. Освен това, при археологически обекти при всяко разкопаване следва да присъства археолог. От музея са сезирали и арх. Марио Иванов от НИПК, според когото има категоричен отказ за съгласие за строителство на това място. Има информация и за отказ от Националната дирекция за строителен контрол. „Ще настояваме за проверка на място на обстоятелствата“, допълва Басамаков.
Според информация от общината обаче има издадено строително разрешително — само за църквата, като е отказано изграждането на предвидено пететажно помощно крило.
Какво ще последва оттук нататък остава неясно. Белинташ е една от най-интересните туристически атракции на територията на община Асеновград, но към момента почти не личи системно управление на този потенциал. На място често се наблюдава самодейна туристическа дейност — малки сергии, неформални екскурзоводи и липса на организиран контрол или входна такса.
Скалният
феномен Белинташ присъства в редица рекламни материали на община
Асеновград, но това не е достатъчно, за да се разкрие пълната стойност
на мястото за българските и чуждестранните посетители. Въпросът за
устойчивото му управление и развитие остава открит — както и този дали
уникалните му археологически и природни дадености ще бъдат съхранени и
използвани по достойнство."
автор Грета Дженева
вестник "Вестител" 2008 г.
