Едно от общо петте предложени имена бе одобрено за удостояване със званието „Почетен гражданин на Асеновград“. Това стана ясно вчера след финалната процедура в Общинския съвет. Единствено номинацията на художника Тихомир Панайотов събра необходимото мнозинство от 17 гласа. За останалите четирима кандидати не бе оповестено колко гласа са получили при тайния вот.
Сред номинираните бяха гимназиалните учители Мария Стефанова и Стефан Пеев, дългогодишният директор на гимназията Славчо Кисьов, както и родоповедът и писател Иван Гащилов.
И какво правим сега? Това питат асеновградчани след процедурата по номиниране и гласуване. Защо отново успяхме да обидим достойни хора, при това наведнъж? Само преди по-малко от два месеца бе приета новата общинска наредба за символиката на Асеновград, която регламентира и начина, по който се предлагат и одобряват кандидатурите за това отличие.
И какво правим сега? Защо общата ни инертност и дебелокожие позволиха да узаконим за години напред същата неудачна практика, същия неясен и непрозрачен регламент, по който да обиждаме достойни асеновградчани? А когато става дума за беловласи учители? А когато говорим за хора с безспорни заслуги и биография? Колко много инат и отказ от възприемане на добра практика са били необходими, за да не приеме Асеновград регламента, по който се номинират и одобряват кандидатурите за подобни отличия в Пловдив например?
Какво означава кметът, председателят на Общинския съвет и секретарят на общината да формират законово определена комисия, която да решава дали вече внесените кандидатури заслужават да стигнат до следващия етап? Кой реши, че точно те и само те са най-подходящите арбитри на общественото признание?
Общественото удостояване по своята същност произтича от гражданското общество. В ролята на оценители следва да бъдат поставени общоприети, авторитетни и безспорни личности от Асеновград, чието мнение тежи и има значение. Казано по-просто, подобни обществени комисии трябва да притежават по-силни рефлекси за оценка, по-развити ценности, повече далновидност и финес, с които да разглеждат всяка номинация.
Сега четирима наистина достойни и уважавани възрастни асеновградчани трябва да преживеят неудобството имената им да не са преминали през одобрението на 17 общински съветници. Ето това ли е ситото, което ще легитимира стойността на подобни кандидатури? Ако сме нормални хора и уважаваме паметта, опита и приноса на своите съграждани, трябва да намерим смелост да кажем „стоп“ на тази безумна практика. Независимо че тя съвсем наскоро отново бе узаконена.
Благодаря, но обществената почит не бива да зависи единствено от последната дума на общински съветници, кметове и секретари – които и да са те.
Мене ме е срам. Надявам се и вас да ви е срам от случилото се. Това е огромен гаф, конфуз и скандал. Ще трябва да го преживеем. Отново.
А после изпийте по една ракия или си купете пакетче слънчоглед, за да не цъкате напразно, когато отново се питате по онзи вечен местен въпрос: „Абе защо в този град се случват толкова ненормални неща?“
автор Грета Дженева
вестник "Вестител" 2008 г.
