Съществуват множество легенди и спомени за завладяването на Средните Родопи, съхранени в трудовете на различни автори. Въпреки това считам за необходимо и аз да споделя онова, което ми е известно по този въпрос.
Най-ожесточените сражения се водели в района на върховете Енихан баба (дн. Свобода) и Чил тепе (дн. Преспа). Поради това седловината между двата върха, където според преданията са се разиграли драматичните събития между родопското население и завоевателите, и до днес е известна с имената Тупаница или Бахтявица.
След превземането на крепостта „Зареница“ над село Нареченски бани през 1373 г. Джадит Али паша разделил войските си на два отряда. По-многобройният се отправил към Чепеларе, а по-малкият – към Дряново. Сражения се водели предимно в естествено укрепените местности около Старо село, Стофур, Турчиново и Света Петка. Тези селища се намирали между Югово и Дряново.
Именно там османските войски срещнали решителния отпор на родопчаните. Независимо от проявения героизъм обаче местното население не успяло да отблъсне противника. След превземането на селата оцелелите мъже, жени и деца потърсили убежище в горите. Тежките зимни условия обаче ги принудили да се завърнат по родните си места. Според народните предания още тогава започнал процесът на помохамеданчването на част от местното население.
Легендите разказват и за събитията, свързани с върховете Енихан баба и Чил тепе. При настъплението на османлиите цялото население се вдигнало на съпротива. Храбрите планинци се изправили като един срещу многократно превъзхождащия ги противник. Техният предводител Енихан Баба намерил смъртта си в битката. След него водачеството поел Саръ Баба, но и той споделил същата съдба. Загубата на двамата водачи не сломила веднага защитниците, но ожесточила още повече завоевателите, които в крайна сметка успели да наложат надмощие.
Така бил открит пътят към среднородопските крепости Подвис, Сакарка и Аетос. На връх Енихан баба впоследствие било издигнато тюрбе. Макар Средните Родопи да били завладени, планината все още не била напълно покорена.
Любопитен факт е, че в продължение на години мюсюлманското население организирало ежегоден Енихански събор, съпроводен с курбани и борби. До около 1830 г. и християните били редовни участници в това събитие. След убийството на един овчар-борец, извършено след победата му над турски пехливанин, те престанали да посещават събора.
Процесът на окончателното завладяване на Родопите приключил около 1373 г., докато установяването на османската власт в региона се осъществило приблизително четири десетилетия по-късно. Този процес бил съпроводен с тежки изпитания за местното население – разрушаване на селища, опожаряване на гори и насилствени действия. След окончателното падане на средновековната българска държава през 1396 г. българският народ навлязъл в продължителен период на чуждо владичество.
За действията на османците след 1371 г., насочени към покоряването на Родопската област, са запазени малко писмени сведения и исторически паметници от XIV век. Поради това споменът за тези събития се е съхранил предимно в народната памет. Хората помнели както жестокостите на завоевателите, така и упоритата съпротива на планинците, които защитавали всяка педя от родната си земя. Тези разкази се предавали от поколение на поколение и така достигнали до нас, съхранени през вековете.
"Миналото на Лъкински район"
Иван Гащилов
