Пашата (юрията) на шилетата е отделена от пашата на сагмала и йоза. Тя трябва да бъде отрасла и чиста. Там, където пасат шилета, сагмалът и йозът не бива да пасат. Вечер шилетата нощуват в проста ограда от вейки и дървье. Обикновено на шилетата засичат ятак край някоя горица или гилгьо.
През лятото шилетата по-често се кърмят и поят с пресол. Поенето става тъй: до някой по-голям извор и на равно място са наредени няколко дълги корита, така че водата да тече от едното корито в другото. Като се напълнят всички корита с вода, последната се спира, за да не тече от извора и да не изтича навън от коритата. След като водата в коритата се постопли от слънцето, сипват в нея определено количество морска сол, за да се разтопи. Когато пресолът бъде готов, докарват шилетата да го изпият. Шилетата се поят с пресол всяка седмица, като се смята за всяко пиене по 2–3 драма сол на шиле. Коритата постоянно стоят на мястото си и служат 7–8 години. Изворът и коритата се казват суват. Суватите правят или чобанлък-сайбиите, или притежателите на планината. Често някои набожни стопани правят сувати и за хаир. Един суват с 10 корита струва 100 гроша.
Към 20 юлия шилетата се стрижат за първи път за ерина (лятна къса вълна), но един ден по-рано ги уплавюват (окъпват). Плавението се извършва тъй: под един малък водопад на реката възвиряват (задръстват, заприщват) водата, за да стане дълбок вир. От лявата или дясната страна на вира ограждат от вейки два неуспоредни плета. Едните краища на плетовете се доближават до брега на вира, но толкова, колкото да може между тях да мине една овца. Като се приготви плавилото, шилетарите вкарват шилетата между двата плета и ги напъват към вира. Там, където краищата на плетовете се доближават до брега на вира, стои един овчар и хвърля шилетата едно по едно във водата. Хвърленото и окъпано шиле, като постои 2–3 секунди във вира, изплува навън и отива настрана да съхне. Като се оплавят всички шилета, овчарите ги отпъждат на някоя присойка, за да изсъхнат хубаво и да се напасат. Вечерта оплавените шилета лежат на някоя целина, за да не им се упраши ерината. На другия ден ги стрижат.
Стриженето се извършва по същия ред, както и стриженето на старите овце. Разликата е само в определянето на каркъмджийския хак. Когато се стрижат шилета, каркъмджиите взимат за хак от петнадесет едно, т. е. 1/15 част от всичката ерина. Шилешкият каркъм е много оживен, защото тук се стрижат не овцете на един-двама стопани, а на 20–30 души. На каркъма присъстват 20–30 пъти повече хора, отколкото когато са се стригали старите овце на един-двама стопани. На остриганите шилета за пръв път се поставя дамга с катран.
