Историята не е особено щедра към генерал Дандевил. Липсва цялостна биография, но и малкото достигнали до нас документи свидетелстват за неговия героизъм, отличната му военна подготовка и блестящия му талант на военоначалник.
Дандевил е роден през 1827 година в Оренбург. Завършва научния отдел на Оренбургския кадетски корпус и постъпва в казашката артилерия. Неговото ученолюбие и стремеж към съвършенство в овладяването на военното изкуство го отвеждат в Петербург, където завършва с отличие Генералщабната академия. Участието му в Унгарския и Хивинския поход, както и в експедициите в района на Каспийско море и Урал, калява волята му, обогатява неговия опит и му дава възможност да се изяви като талантлив военоначалник. През 1868 година е произведен в чин генерал-майор.
По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878) Дандевил командва Трета гвардейска дивизия. В боевете при Плевен, при освобождаването на Етрополе и при преминаването на Златишкия проход неговият отряд се отличава с изключителна храброст и издръжливост. След това, като част от Западния отряд на генерал Гурко, продължава победния си поход в Южна България.
На 16 януари 1878 година Пловдив осъмва свободен. През нощта генерал Дандевил получава донесение за ожесточените боеве при Брестник и незабавно организира Втора бригада да се притече на помощ. В непрогледна тъмнина, по непознатите улици на Пловдив, войниците се събират на шосето за Станимака и около пет часа сутринта потеглят с ускорен марш към бойното поле. В рапорта си до главнокомандващия генерал Гурко са изтъкнати специално заслугите на генерал Дандевил.
На 18 януари 1878 година руските части, предвождани от генерал Дандевил, са тържествено посрещнати в Станимака.
За проявената храброст генерал Дандевил е удостоен с два Георгиевски кръста – III и IV степен. Но най-голямата награда за талантливия руски пълководец остава благодарността и признателността на българския народ.
автор Дафинка Караиванова
вестник "Асеновградски зов" 1988 г.
