Г-н Кмете,
Позволявам си да Ви занимавам с един въпрос, който на пръв поглед изглежда незначителен, но в действителност е много сериозен — опит да се замени названието на уникалния скален феномен Беланташ с някакъв сурогат — Белинташ.
Според българското законодателство право да наименува, включително и да променя названията на местности, има само президентската институция. Поставят се грешно изписани указателни надписи, които объркват туристите — едно пише на картата, друго — на знака.
Става въпрос за опитите на г-н Никола Боев в тази насока. Предварително искам да заявя, че не познавам господина и никога не съм имал контакти с него. Винаги съм уважавал чуждото мнение. Но тук става въпрос за явна заблуда и опит да бъде заменена една изконна, изначална българска дума, създадена по законите на родопските диалекти, с един сурогат, получен по пътя на контаминация — начин за образуване на нови думи чрез погрешно смесване.
Според г-н Боев скалният феномен над село Мостово трябва да се нарича Белинташ. Той извежда названието от латинската дума „белуми“ (война), която в родителен падеж звучала като „бели“ (на война), и от турското „таш“ (камък).
Ще отбележа, че „таш“ не е окончание, а втори компонент на сложна дума. Твърденията му се базират на топографска карта, в която скалата е отбелязана като Белиташ.
Ще отмина факта, че турци и латинци не са се срещали на българска територия, за да има думи от този вид. Думата Белинташ не съществува в българския език.
Каква е истината?
Единствено правилното название на скалния феномен е Беланташ — сложна дума, образувана от членуваната форма на прилагателното „бял“ — „белан“ (според родопското наречие) и турската дума „таш“ — камък.
Думата е с ясна семантична структура, тоест значението ѝ е прозрачно — белият камък. Белият цвят на скалата личи и на снимката от корицата на книгата на г-н Боев.
Думата „бели“ от топографската карта е форма на съкратен член от прилагателното „бял“ — „белият“. В българския език такива думи представляват солиден контингент. Сравнете: Бели Искър, Бели Осъм, Бели рид и други.
По същия начин са образувани и названия като Зли дол, Черни връх, Сини връх, Зелени рид, Черни Осъм и други.
В подкрепа на нашата теза ще отбележа:
- Местното население произнася названието като Беланташ. Това отбелязва и Иван Гащилов в книгата си „Миналото на Лъкински район“.
- Във всички карти, издадени досега, се посочва формата Беланташ, а в една карта дори е преведено — „белият камък“. Картата на стр. 63 от книгата на г-н Боев „Блясъкът на Белинташ“ е заимствана от пътеводителя „Родопи“, стр. 243, като е добавено с друг шрифт названието Белинташ.
- В спомените на Борис Караджов, откривателя на оброчната плоча, публикувани в книгата на г-н Боев, четем: „С брат ми Киро работехме зад Беланташ“. Коментарът е излишен.
- В мнения на специалисти от Археологическия институт на БАН — София, отново публикувани в книгата на г-н Боев, заглавието гласи: „Енеолитният храмов комплекс до с. Долнослав, Пловдивско и скалното светилище Беланташ“.
- Като аспирант по българска диалектология съм имал възможност да ползвам консултации от най-добрите български диалектолози по отношение на топонимията на Асеновградския район, включително и за названието Беланташ. Посочваше се, че това е единствено правилната форма.
И още един въпрос, който има отношение към разглежданата тема.
В своите публикации г-н Боев твърди, че Александър Македонски, преди да тръгне на завоевателен поход, е идвал на Беланташ. Оттам идва и тълкуването „камъкът на войната“.
Професор Николай Овчаров, археолог с международна известност, който в последните години в резултат на разкопките в Източните Родопи направи редица значими открития, научно защитава тезата, че Александър Македонски е свързан с Перперикон.
На кого да вярваме?
Впрочем, с всяко появяване на професора по телевизията рухва по един мит от книгата на г-н Боев.
Г-н Кмете, умолявам Ви за следното:
- Навсякъде, където се поставят указателни надписи, да се изписва правилната форма Беланташ. Това не намалява, а напротив — увеличава уникалността на скалния феномен.
- Да се организира експедиция от научни работници на национално равнище и наши музейни специалисти за изясняване уникалността на скалата. В екипа задължително да има и геолози, за да не четем теории за извънземни зелени човечета.
Д-р Димитър Атанасов
вестник "Вестител" 2006 г.
-----------------------
„Енеолитният храмов комплекс до с. Долнослав, Пловдивско и скалното светилище Беланташ“
Археологическото проучване на енеолитния храмов център до с. Долнослав, Пловдивско, започна през 1983 г. В процеса на работа се установи, че този обект е единствен, засега, по вида си в Европа.
„Син съм на Асен Караджов (откривателя на сребърната плочка на Сабазий)... Това се случи преди 30 години. С брат ми Киро работехме зад Беланташ. Там бяха нашите ниви. Под скалата... Брат ми не беше добре и често почиваше до откритите от скалата каменни блокове...“
