По традиция, съхранена от незапомнени времена, всяка година в навечерието на празника „Златна ябълка“ стотици вярващи се събират в храма „Успение Богородично“ в асеновградския квартал Горни Воден. Празникът се отбелязва в съботата след последния Богородичен акатист – две седмици преди Христовото Възкресение.
Още от вечерта преди празничния ден храмът започва да се изпълва с миряни, дошли да отправят молитви към Света Богородица с надежда за дългоочаквана рожба. Мнозина остават да пренощуват в църквата, а според очевидци през годините неведнъж се е случвало хората да прекарат цялата нощ на крак, за да посрещнат празника пред олтара. Други идват, за да благодарят за получената благодат или просто да запалят свещ за здраве.
Макар празникът да не присъства в официалния църковен календар, а редица скептици да оспорват неговото значение, за вярващите „Златна ябълка“ е един от най-светлите празници, посветени на Света Богородица. Сведения за него се откриват още в началото на XVII век, а през вековете той се утвърждава като едно от най-почитаните поклоннически събития в Асеновградския край.
До наши дни са достигнали две легенди, свързани с чудотворната храмова икона на Света Богородица, за която се вярва, че дарява бездетни жени с рожба.
Първата легенда, датираща приблизително от 1918 г., е свързана със самата златна ябълка. Според преданието млада жена пристигнала със закъснение за неделната служба. Тъй като нафората вече била раздадена, свещеникът ѝ подал ябълка. По-малко от година по-късно жената се върнала в храма с дете на ръце и в знак на благодарност дарила ябълка, изработена от злато. За съжаление, през годините тя била открадната от иманяри. Въпреки това миряните разказват, че дълго време над иконата на Света Богородица действително висяла златната ябълка – спомен за чудото, чрез което младата жена получила най-скъпия дар.
Втората легенда е още по-стара. В летописната книга на храма са запазени сведения, че още през 1765 година свещеници и вярващи започнали да извършват ритуала, известен като „оплитане на коланче“. Тази традиция се съхранява и до днес. За изработването на коланчето задължително се използват три макари с бял конец, с които се обикаля храмът. След това конецът се оплита в коланче. Жените, които не могат да имат деца, го носят на кръста си с надеждата да заченат.
Трудно е да се определи къде свършва легендата и откъде започва реалността. Независимо дали чудесата могат да бъдат обяснени, вярата и надеждата продължават да водят поклонници от цяла България в храма „Успение Богородично“ в квартал Горни Воден. За тях празникът „Златна ябълка“ остава символ на надеждата, майчинството и духовната сила на Божията майка.
автор Мариана Дафчева
вестник "Вестител" 2007 г.
