Първото, което трябва да знаят асеновградчани, е, че около 1922 година в Станимака се появяват две брадати личности. Единият е едър и внушителен и се казва Таню Николов Войводата, а другият — нисък и скромен Мамин Колю (защото има и един известен в Пловдив веселяк, наричан Мамин Колю). За истинския Мамин Колю се пее известната песен: „А бре, Колю, Мамин Колю!“.
За да има по-голяма убедителност това, което ще споделя, позволявам си да се представя: аз съм син на Мамин Колю и осиновен син на Таню Войвода. Ето защо не мога и не трябва да мълча, когато има заблуди и неверни публикации. Това е най-малкото. Преди много години се натъкнах на още по-фрапантни и невероятни твърдения. Така например в Македония мислеха, че Мамин Колю е македонски комита и, щом се обадих в Радио Скопие, за да чуя пак песента за него, тя спря да се излъчва. Радио Благоевград пък продължаваше да го мисли за македонец и именно затова не излъчваше песента.
Всъщност Таню Войвода е чичо на Мамин Колю и двамата са от Хасково. И двамата живеят и действат заедно от около 1900 година. След Ньойския договор през 1919 година бягат от град Ксанти, Тракия, и са интернирани в село Сий пили, Хасковско. Оттам идват в Асеновград и със съдействието на тогавашния бачковски архимандрит Паисий купуват оджака на мелницата.
Мамин Колю прекратява комитлъка си още през 1914 година, когато се оженва, а Таню Войвода продължава до 1925 година, като напоследък е в съдружие с младотурците Фуат бей и Кемал бей под мотото „Тракия за тракийците“. Така че мелницата е строена не от Таню Войвода, който до края на 1925 година е интерниран в Никопол, а от Мамин Колю — и това недоразумение или тогавашен морал води до това всичко да се приписва на чичо му.
Съществуват
още много подробности, особено около убийствата, които извършва Таню
Войвода на 6 януари 1947 година. Но и с тях не бива да се спекулира и да
се прави сензация за сметка на истината.
автор Енчо Коев
вестник "Асеновградски зов" 1992 г.
