Априлското въстание от 1876 г. е връхната точка на българската национално-демократична революция. Тази революция издигна забележителни водачи в лицето на величави и обаятелни личности като Левски и Ботев, Раковски и Каравелов, Волов и Бенковски. Въстанието изигра онази историческа роля, която му бе отредена от неговите организатори. То привлече вниманието на прогресивната световна общественост и спечели симпатиите на големи и малки народи.
Жестокото потушаване на Априлското въстание отеква в цяла Европа. Макгахан разкрива трагичното състояние на българския народ пред английската общественост чрез вестник „Дейли Нюз“: „Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да било разследване, неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът — да ги обсъжда.“ В парламента на Франция Виктор Юго с мъжествен патос разтърсва залата на депутатите и призовава човешката съвест към решителни мерки: „Кога най-сетне ще се спре мъченичеството на този малък героичен народ?“
Срещу турските зверства се надигат гласове от още много страни. Сред тях се открояват имената на Лев Толстой, Иван Тургенев, Фьодор Достоевски, Уилям Гладстон, Джузепе Гарибалди и много други. Сред пострадалите се озовава английската писателка и общественичка виконтеса Емили Ан Странгфорд. Тя организира шест болници — в Панагюрище, Карлово, Батак, Радилово, Петрич и Перущица, като осигурява лекари и медицински сестри от Англия.
Не остават настрана от националноосвободителната борба и българските, и чуждестранните лекари в България до Освобождението. Мнозина от тях — кой повече, кой по-малко — подпомагат българското население. Сред тях достойно място заема д-р Никола Пендовели — грък, роден и живял в Станимака, завършил медицина в Атина. Той е първият лекар, който разкрива пред Европейската анкетна комисия зверствата, извършени от турците в района на въстанието. По-късно става един от организаторите на здравеопазването и болничното дело в Станимака и е първият лекар на държавна служба в града.
През 1895 г. открива градската амбулатория в сградата на стария общински съвет. От 1911 г. е болничен лекар в новооткритата държавна болница. През 1912 г., по време на голямата епидемия от холера, заедно с фелдшерите Никола Константинов и Гавраил Червенлиев организира болница за холерно болни в местността „Св. Илия“. По време на Европейската война е назначен за околийски лекар в Асеновград.
И днес българският народ слави и винаги ще слави делото на априлци, сред които е и д-р Никола Пендовели — личност, която заслужава да бъде помнена с признателност и благодарност.
вестник "Вестител" 2006 г.
