През 2008 г. "Тавана" в асеновградското читалище "Родолюбие" е в окаяно състояние

"Тавана" е емблематично място, намиращо се баш на тавана на асеновградското читалище "Родолюбие". Днес то е едно приветливо място с много активности и хора, които го използват. 

Ето каква обаче е картинката през 2008 г., когато Кирил Светлов алармира за неговото окаяно състояние:

"За бездушие, безхаберие или безотговорност говорят залежалите с месеци и години докладни записки и жалби на граждани в канцелариите на общината. Става дума за една гражданска молба – искане за възстановяването на културния клуб, известен на гражданите като „Тавана“, клуб на културата или както искате го наречете.

По страниците на вестниците, в предизборните обещания, четем: „Град без духовност е град без индивидуалност. Да пазим ревностно паметта и традициите му, да съхраним живото културно богатство и културните институции на асеновградските творци“.

Какви хубави думи! Но прогресът на едно общество зависи и от културата на неговите ръководители, които трябва да се грижат за развитието на културния живот. Можем ли да съхраним таланта на поети, писатели, художници, музиканти и много други, които обичат изкуството, ако няма място, където да се събират и да обменят творчески идеи и мисли?

Думата ми е за най-хубавото панорамно заведение – гордост на града, от чиито тераси се разкрива гледка към града, приютен в полите на необятните Родопски масиви. Заведение, за което пловдивчани говореха със завист преди години. Казвам „преди години“, защото вече повече от десетилетие този оазис за отдих е превърнат в гълъбарник – необитаема развалина, изглеждаща като след бомбардировка.

Могат да се изброят още много емблематични обекти, които по една или друга причина са безвъзвратно загубени или променени. Тук е уместно да зададем въпроса: „Какво печелим, когато губим?“

Това пространство с просторните си тераси спокойно може да бъде възстановено и използвано многофункционално – за кафе-театър, сцена за малки театрални форми, литературни вечери с автограф, срещи с автори, камерни музикални събития с образователен характер, рецитали, спектакли и още много други прояви от този тип.

Но вероятно още дълги години това място ще стои пустеещо – пространство, за което други биха мечтали. Ние го имаме, но не го използваме. Ключовете стоят в някой шкаф на кметството. Творческите формации и организации търсят място за изява и общуване. Скитат из града с надеждата, че в някое кафене ще срещнат сродна душа за разговор.

Жалко, но факт.

Остава само надеждата, че нещата все пак ще се раздвижат…"

автор Кирил Светлов
вестник "Вестител" 2008 г.