Станимака от гръцки значи укрепена теснина. Стратегическото положение, горите, реката, плодородната почва го правят благодатно място за живеене. Вечерникът е регулатор за ферментацията на виното и от векове районът на Асеновград е прочут лозаро-винарски център.
Лозаро-винарството е един от най-старите поминъци в Станимака, с който са се занимавали още древните траки. Лозата присъства и в стенописите и дърворезбата по иконостасите на асеновградските църкви.
Основите на християнството в района са поставени много отдавна. Според църковното предание първи донесъл Христовото благовестие в гр. Пловдив свети апостол Ерм. Той основал в града християнска община. При започналото гонение срещу християните при император Диоклециан (286-305 г.) пловдивската християнска община дала и своите мъченици за вярата - свети 38 пловдивски мъченици, между които свети Диносий Станимашки и светите Севериан и Мемнос.
На мястото, където са загинали тези първи известни пловдивски мъченици, непосредствено след Миланския едикт (издаден от свети цар Константин през 313 г., даващ право на християнството да бъде изповядвано свободно), е издигнат първият християнски храм.
Пловдивската епископия (митрополия) била една от най-големите. До 451 г. заедно с Траянополската, Адрианополската, Маркианополската и Томската тя образувала отделен екзархат. Пловдив, селищата и градовете около него, сред които е и Асеновград, са били важен християнски център.
Днес в Асеновград всеки ден църковните камбани огласят и приканват за служба и молитва местните жители. Всещедра е Божията милост и благодат към този многоцърковен район с боголюбиво православно население.
Описвайки духовното богатство, манастирите, църквите и параклисите в и около Асеновград, съхранения духовен живот, литийни шествия, местни празници и традиции, настоящата книга накратко показва миналото и настоящето на църквите в Асеновград - град на вярата, уникален и неповторим древен град с пребогато минало и история, будеща гордост, и с надежда за по-благодатни времена.
ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев
из книгата "Град на вярата"
