Думата "Дъщеринка" и размислите на Хайтов за нея

Попита ме една жена на асеновградския пазар:,,Имаш ли си дъщеринка да й купиш ей от тия шарени терличкьове?" По торбата я познах, че е от Югово. Не бях чувал тази дума дъщеринка. Слага й се "инка" вместо "ичка“ и ето я изпълнена с нежност. 

Въпреки това в литературния език никой не би употребил "дъщеринка" или „майчинка". Първо, защото малцина чувствуват в себе си нежност. И второ: урбанизираният българин мрази до смърт всички думи, които разкриват неговата селска самоличност. На това се дължи всъщност поройното навличане на чуждици в нашия език. Мед да капе от думи като „дъщеринка“ и „майчинка“, няма да се върнем към тях, докато не надживеем тези комплекси за малоценност, свързани с болезненото ни аграрно самочувствие.

Николай Хайтов "Дневници"
14 ноември 1966 г., София