Из храсталаците и горите расте и друга билка, известна на родопчани под различни имена: „льопка“ (Смолянско), „репъ“, „ръпа“ (Асеновградско), „чичьок“ (Пещерско) и др.
Това е многогодишно растение, достигащо височина до 1,5 м, с червено-виолетови цветове, събрани в съцветие на върха на стъблото. Плодът на репея е със силно извити кукички.
В народната медицина се използват корените на репея, които се събират наесен от едногодишни растения. Те се разпознават по това, че имат само листа, без цветове и плодове. Следователно не бива да се събират корени от растения, които вече са цъфнали или са дали плод.
След изваждането корените се нарязват на парчета до 15 см и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушеният корен е отвън тъмнокафяв, със сиво-жълтеникава сърцевина. Той е без мирис и има слузест вкус.
Коренът съдържа до 0,18% етерично масло, инулин, танини, захари, слузни вещества, фитостерини, както и сулфати и фосфати на калция, калия и магнезия, смоли, горчиви вещества, тлъсто масло и др.
В народната медицина чаят от репей се използва при ревматизъм, кожни обриви, маясъл, стомашни болки, газове и др. Отвара от семената се прилага при виене на свят, а външно — за стимулиране растежа на косата (корен, накиснат във винен оцет). Настойка в терпентин или силна ракия се използва за мазане при ревматизъм.
автор Илия Ланджев
списание "Родопи" 1967 г.
