Облекло – важен момент от етнографията на разглеждания от нас проблем е облеклото на хората. Така например мъжете от Белица (читаците) носели сини гайтанлии шалвари (потури). На главите си слагали плетени червени шалове, които навивали. Това изглеждало повече като фес или кюляф. Трябва да отбележим, че единствено тук, в Белица, се носели подобни шалове. Те били широки около 30–40 см и дълги около 1,30 м. Мъжете носели още фесове и кюляфи, обшити с конци от макара, поради което наподобявали фес. Върху тях навивали аглък (кърпа). Фесовете били червени и задължително с пискюли.
Жените в Белица обличали широки шалвари (каравани), дълги до петите, пристегнати на кръста с въркозун. Върху тях, със забун (елече), носели типични женски украшения. Момите носели тепелици, а на главите си – чапрази, касантраци, зунки, гердани и ушники (обеци). Те също носели малки фесчета, върху които поставяли тестемеля си (кърпата), забодена с игла, която се промушвала през феса и кърпата. Иглата имала кичилки (ресни), а отпред били наредени златни алтъни – от едното до другото ухо на момичето.
Носели и друго украшение, наричано „мамудия“ – украшение с големината на две монети от по един лев, каквито е имало в началото на ХХ век. Съществувало и още едно интересно украшение, наричано „ирмелик“. То представлявало малки златни монети с големината на монета от 10 стотинки. Някои жени носели и половин мамудия.
На пояса си момите слагали зунка – домашно тъкан, пъстър пояс, който служел и за украшение. Отпред зашивали копчета, с помощта на които се регулирала талията.
Това по същество са стари български украшения, които тук се носели до около 30-те години на ХХ век. Това е още едно неоспоримо доказателство за българския корен на населението. По запазените регистри виждаме, че през 1942 г. село Белица е било в състава на Лъкинска община.
"Миналото на Лъкински район"
Иван Гащилов
