Мисията на духовника е служение пред олтара на Христовата вяра, духовна връзка между религията и вярващите. Когато търсим следите в обществения, културно-просветния и родолюбивия живот, сред най-изявените и значими деятели намираме достойно място на свещеноиконом Стоян Филипов Тонев.
Многократно съм прелиствал страниците от биографията му, съхранявани в църквата „Св. Богородица – Благовещение“, както и записките ми от разказа на неговата дъщеря София, за да търся необикновеното в неговия живот. Не го откривам. Защото той е като всеки обикновен човек.
Баща му още от малък остава сирак. Пасе животните на богатите бачковци. По-късно майстори зидари го вземат със себе си да им помага в строежите и той се превръща в известен строител, влиятелен и уважаван от селяните. През 1900 г. го издигат за кмет на селото. Майка му, Кица, също е от бедно семейство. Раждат им се дванадесет деца, но живи остават само седем. Стоян е второто дете, роден на 7 ноември 1893 г.
Детските му години минават в Бачково, където завършва началното си образование. Един августовски ден през 1901 г. баща му го завежда в Пловдив и го оставя при майстор абаджия, за да усвои занаят. Момчето обаче иска да учи. То избягва от работилницата, намира баща си и със сълзи на очи го моли да го заведе в Станимака, за да учи в прогимназията. Бащата се смилява и така Стоян записва Караалановото училище.
Наред с ученето, в празничните дни и през ваканциите той помага в богослуженията в църквата в Бачково. Религията силно го привлича и той решава да посвети живота си на Църквата. Когато през 1908 г. завършва прогимназиалното си образование, за него има само един път – Духовната семинария.
Въпреки трудностите при приема и липсата на средства, Стоян успешно издържа изпитите и през есента на същата година става ученик в Духовната семинария в София. През 1912 г. е в четвърти клас, но с избухването на Балканската война е мобилизиран. На фронта вижда героизма и саможертвата на войниците и офицерите, както и разбира пагубната роля на царя и политиците, които проиграват спечелените победи във войната със съюзниците през 1913 г.
През 1915 г. Стоян Тонев завършва Семинарията и от септември става писар в Пловдивската митрополия. Само месец по-късно започва Първата световна война и той отново е на фронта – в 21-ви Средногорски полк. Воюва при Орфанския залив, след което е преместен на Битолския фронт. На 3 септември 1917 г. полкът е разбит. Стоян Тонев е изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево, която завършва през май 1918 г.
След кратък отпуск, по време на който се сгодява в Асеновград за Мария Георгиева, той отново заминава на фронта. Там става свидетел на поражението на българската армия при Добро поле. След демобилизацията си в Пловдив през януари 1919 г. заедно със съпругата си стават учители в с. Горнослав.
Скоро получава предложение да поеме църквата „Св. Богородица – Благовещение“. На 13 юли 1919 г. в пловдивската църква „Св. Марина“ митрополит Максим го ръкополага за свещеник, а на 20 юли архиерейският наместник отец Владимир Димитров го въдворява в храма. Там той служи вярно в продължение на 47 години – до 1 декември 1965 г.
Малко са сферите в духовния, социалния и обществения живот на града, в които отец Стоян да не взема участие. В храм „Св. Богородица – Благовещение“ извършва значителна строителна дейност. Благоустроява дворното пространство, изгражда южния салон на храма и завършва параклиса „Св. Архангел“ през 1922 г. Година по-късно художниците Апостол Христев и братята Радомир и Дечко Мандови изписват стенописите. През 1925 г. е повдигнато женското отделение и е построен северният салон. През 1932 г. се изгражда железобетонната камбанария и са закупени нови камбани. Освен това са извършени и множество строително-ремонтни дейности.
Отец Стоян Тонев е пример за всеотдайна работа с богомолците, особено с децата. В своите спомени той пише: „Първото нещо, което съм имал в моето съзнание, е всякъде и всякога да помня, че съм служител на Бога. Животът и делата ми да бъдат достойни за святото служение. Да бъда образ на вяра и благочестие.“
В изпълнение на тази мисия той учредява детско християнско дружество при училище „Патриарх Евтимий“, преподава религия в гимназията и училище „Св. Георги“, организира църковен хор при женското стопанско училище, открива вероучилище и хор към храма, дирижиран от Живка Карабаджакова.
Значителна е и обществената дейност на отец Стоян. Той е касиер на Квакерската кухня към училище „Патриарх Евтимий“, където се изхранват бежанци от Македония и Тракия. В дарената от семейство Василко и Василка Константинови сграда е открита безплатна ученическа трапезария за деца на бедни родители, чийто касиер също е отец Стоян. През 1925 г. със същите деца е открита и лятна ученическа колония в местността „Св. Никола“.
През 1932 г. отец Стоян е избран за председател на православното християнско братство „Св. св. Кирил и Методий“. В продължение на десетилетия това дружество играе важна роля както за живота на града, така и за цялата страна. По негова инициатива започва традиционното литийно шествие с иконата на Света Богородица от храм „Св. Богородица – Благовещение“ до Бачковския манастир. В тази лития важна роля играе и Султания Шишманова. На празника Преполовение поклонници от цялата страна се стичат, за да придружат чудотворната икона до манастира.
На 12 ноември 1933 г. в града е открит Старопиталищен дом за бедни и изоставени възрастни хора, издържан от православното християнско дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Важна роля за неговото създаване имат кметът Христо Атанасов и Пловдивската служба за обществено подпомагане, но безспорно главният организатор и двигател е отец Стоян.
През 1934 г., след промените в управлението на общината, отец Стоян е избран за общински съветник. Той многократно настоява за повторното откриване на закритата гимназия. Избран е и за член на училищното настоятелство, както и за секретар-касиер на родителско-учителския комитет. Комитетът има основна заслуга за закупуването на мястото на спиртната фабрика на Ганьоолу и за подготовката на документите за изграждането на новата гимназиална сграда.
През 1935 г. православното християнско братство „Св. св. Кирил и Методий“ започва строителството на свой дом, като основната тежест пада върху неговия председател – отец Стоян. В продължение на двадесет и пет години той е секретар-касиер и на Околийското свещеническо братство. Участва и в управата на читалище „Родолюбие“, а след 1944 г. работи активно в редица обществени организации. През 1949 г. участва като бригадир при строежа на язовир „Копринка“.
След дългогодишна предана служба на Църквата отец Стоян Тонев е пенсиониран на 1 декември 1965 г. След кратко служение в с. Дълбок извор отново се връща в своя храм. В автобиографията си той пише: „В битността ми като енорийски свещеник, доколкото имах сили, знания, умение и опит, постарах се да осмисля служенето си и да бъда полезен на енорията и святото дело на Църквата.“
За вярната си служба на 9 януари 1950 г. пловдивският митрополит Кирил му присъжда офикията „Протойерей“, а на 9 януари 1962 г. Негово Светейшество патриарх Кирил го възвежда в чин „свещеноиконом“. Година по-късно е удостоен и с напрестолен кръст.
Свещеноиконом Стоян Филипов Тонев приключва земния си път през 1970 г.
автор Ангел Кръстев
вестник "Вестител" 2007 г.
 – дългогодишен свещеник на храм „Благовещение Богородично“ в Асеновград){kind=link}